ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 5:21, 22

Продължение...

ИЗМАМАТА

„А Нееман, когато видя, че тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Всичко ли е наред? А той отговори: Всичко е наред. Господарят ми ме прати да кажа: Ето току-що дойдоха при мене от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи.“ 4 Царе 5:21,22

Тази история е велика библейска поука, защото ни разкрива как един езичник, чрез акт на вяра е бил изцелен от проказата в тялото и как греха на един служител, чрез акт на безчестие е довил до осъждение и наказание.
Тъжно нали!

Докато алчността на Гиези е била само в мислите му, той все още е имал шанс да се отърве от нея. Мислите са като птици, които прелитат през умовете ни и искат да свият гнездо. Важното е да разпознаваш какви са и кой ги е пратил, и да ги разгониш на време, ако са пратеници от лукавия.

За Гиези е било твърде късно. Вероятно това нечестие не му е било за първи път и случая с Нееман е станал кулминация на неговото падение.

Навсякъде в Словото където e споменато, името на Гиези, то е било съпроводено с доказателства за липсата на духовност, чувствителност и съчувствие. Бил безчувствен към скръбта и болката на хората, за това не е разпознал скръбта в жената, чийто син умрял и я отблъснал когато е отивала при пророка (виж 4:27). Не е притежавал духовен взор и водителство и не е имал духовна сила за да сила да съживи синът ѝ (4:31). Не е имал и духовни цели, мечти и копнежи и си е мечтаел само за разкош, богатства, скъпи дрехи, маслинени горички, лозя, овце и говеда – пълна идилия!
Накрая амбициите и алчността му е взела връх и го е довела до измама и проказа.

Проказата отвън е станала явен белег на започналото гниене отвътре!

Следва продължение…