Те бяха с Исус

“A те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исус.“

                                                                                                                                    Деяния 4:13

Апостолите стояха насред събрание от свещеници, садукеи и началникът на храмовата стража, за да отговарят за нещо, което бяха извършили в Исусовото име малко преди това. Човек, куц от рождението си получи способност да се изправи и да проходи, не просто да раздвижи пръсти или крака, не просто да се заклатушка едвам подкрепян от апостолите, а направо „скочи,изправи се и проходи.“

Апостолите не разполагаха с дипломи от библейско училище, не бяха ръкоположени от епископи, не разполагаха с големи и скъпи църковни сгради изпълнени с тълпи от хора, не разполагаха с теоложката литература с която разполагаме ние, не бяха известни автори на християнски бестселъри, не бяха и сънували за техниката с която боравим днес… И все пак направиха нещо, което стана известно на всички ерусалимски жители, че бележито знамение стана чрез тях и никой не можеше да го опровергае (Деян.4:16).

Това, което направиха обаче в Исусовото име, впечaтли мнозина през онзи ден, както и предизвика смут и възмущение сред религиозните водачи. Те сториха нещо, което самите водачи не можеха. Това бяха прости рибари, не знаеха толкова колкото тези, които ги съдеха, а и проповядваха ерес според техните разбирания. Бяха безразсъдно дръзки в това, което вярваха и правеха, но те очевидно имаха нещо, което другите нямаха, а това смущаваше много.

„С каква сила, или в кое име извършихте това?“, беше зададеният им въпрос, който разкриваше това смутно объркване и завист. Казва се, че те без затруднение установиха, че това са неграмотни и неучени хора и все пак им се чудеха и познаха,че са били с Исус. Те вършеха подобни на Исусовите чудеса и знамения, поучаваха това, което и Той поучаваше и следваха по Неговите стъпки. Водачите бяха убедени, че с Исусовата смърт на кръста всичко ще преключи, но бяха неприятно изненадани.

С каква сила или в кое име тези мъже, които не се отличаваха особено от повечето от нас, като човешко естество, вършеха такива велики неща в Исусовото име? Те проповядваха живото слово на Бога, облечено с Неговата изобличаваща и променяща сила без страх или срам, което ги предпазваше от всякакви угаждащи на хората компромиси. Когато се молеха, места се разтърсваха, чудеса се случваха и хора се спасяваха. Какво имаха те, което нямаме ние? Защо те правеха неща, които ние не можем?

Те оставиха всичко, отказаха се от всичко и се покориха на Бога да правят и говорят само това, което Той желаеше. Със живота си те заявяваха настъпването на едно ново царство управлявано от Царя на царете и Господаря на господарите. Той бе техният Господар, а те Неговите покорни слуги.

Пребъдващи в Неговата освобождаваща истина, изпълвани ежедневно с Духa Му, предали Му се изцяло да вършат само Неговата воля на всяка цена, вярващи Му за всяко обещание, те преобърнаха света за Негова слава. Благодарение на тези неграмотни и неучени човеци, днес самите ние сме плод от неуморния им труд в миналото. Те написаха послания, на които могат да завидят много съвременни теолози. Проповядваха проповеди, които ехтят и до днес през вековете. Чудесата и знаменията на Бога за тях бяха ежедневие.

Всички техни съвременици, както и ние днес „познаха, че са били с Исус“. Не може хората, които не са били с Исус да направят всичко, което тези мъже успяха. Днес срещаме служители, които да се самоизтъкват с това, което правят за Господа, но за тези мъже това беше излишно. Всички познаваха, че те са били с Исус.

Наш брат от Нигерия каза веднъж, че хората не искат да слушат за Бога, но искат да чуят Бога. Апостолите помагаха на хората да чуят и намерят Бога за себе си. Трудно е да преживееш изцерение, което да не промени изцяло посоката на живота ти, да станеш свидетел на знамение или чудо и да си останеш същият.

Колкото и да говорим на хората за това, което Исус е направил за тях на Голгота, ако те не видят плодовете на това, че сме били с Исус преди това, думите ни ще останат безплодни. Ако те не разпознаят в нас нашият възкръснал Господ, ще си останем само мед, що звънти, или кимвал, що дрънка, без особена полза.