Евангелие по Лука, глава 7-б
ЗА КОГО СТАВА ВЪПРОС? „И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му, и…
Евангелие по Лука, глава 7-б
ЗА КОГО СТАВА ВЪПРОС?
„И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, казваше в себе си: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!“ Лука 7:36-39
Невероятна история – прочетохте ли я до края? Прочетете я пак – ще ви е нужно!
Обстановка е позната, почти същата като на събранието ни в неделя или като на почти на всяко седмично богослужение. Всичките сме заедно и каним Учителя да бъде с нас. Каним Го най-учтиво – ние сме си учтиви, възпитани, особено в църквата! Поканата ни е постоянна процедура, в която използваме едни и същи думи. Понякога ги отправяме по-горещо, а друг път липсва обичайният и вече добре обигран патос.
Хубаво е все пак, че не спираме да повтаряме:
– Господи, ела между нас!
И Той ни слуша, идва, настанява се всред нас и ни говори.
По някога чуваме думите, понякога не – имаме си много грижи, а и за шушукане си имаме какво, и с кого да си кажем. На всичкото отгоре и безжичен интернет си имаме. А и фейса работи и по време на богослужението. Няма да оставим незабелязана историята на стената, я! То всичко отминава и човек трябва да реагира бързо, за да е в час. Освен това, имаме и важната задача да наблюдаваме, кой, с какво и с каква цел е дошъл на срещата. Знаем всичко за всички! Май Учителят не знае много за тях, иначе не би им позволил да прекрачат прага! Нали така! Нали…
Изведнъж мислите ни се сепват. Той е произнесъл име…
– …, имам нещо да ти кажа!
На мен ли говори?
Правилно ли съм чул?
Да, наистина Той ме е повикал. Какво са зяпнали всичките. Учителя с право може да си говори само с мен!
– Та, за какво става дума…
…
Историята се повтаря на всяко богослужение, но персонажите са различни. Винаги е много интересно. Тази вечер ще отида на църква, за да видя, кой ще бъде следващият герой. Дори съм готов да изключа смартфона си. Не може да се пропусне такова представление. Ще се наместя удобно така, че да ги виждам, а те да не ме виждат. Аз ги познавам добре! Знам им всичките истории. Нали съм ви ги казвал. Даже във фейса ги коментирам. Да, да, за тях става дума. Не вярвате нали! Но и те ще дойдат на среща с Учителя. Е, няма да бъде скучно…
