Богословски речник „Р“, „С“

Р

РАВИН – Еврейски свещеник.

РАДОСТ – Душевно вълнение, приятно и весело чувство.

РАЗВРАТ – Полова разпуснатост, поквареност, безнравственост. Пълно нравствено разложение и разруха на моралните опори на обществото.

РАЗУМ – Способност за логическо, творческо мислене и вярна преценка за действителността; ум, инте­лект.

РЕТОРИКА – Красноречие, ораторско изкуство.

РЕФОРМАЦИЯ (РЕфОРМАТОРСТВО) – ПРОТЕСТАНТИЗЪМ – Християнско движение в католическата църква през XV в. за административни, прав­ни и морални преобразования, което след излагането на 95 тезиса, напи­сани от Мартин Лютер на катедрал­ната врата във Витемберг на 31.XI.1517 г., приело формата на бор­ба срещу небиблейски догми, церемо­нии и средства в религиозно-църков­ната система; и което довело до фор­мирането на протестантското ве­роизповедание.

РИТУАЛ – Съвкупност от действия с оп­ределен, установен от традицията ред; приет начин за извършване на не­що, обикновено с религиозен харак­тер; обред, церемония.

РОЗЕНКРОЙЦЕРИ – Членове на тайни религиозни общества, със сходен на масоните произход.

РУНИ – Най-старите писмени знаци на скандинавските и германските на­родности (II-XIII в ), използвани глав­но за култови и паметни записи вър­ху дърво, камък, метал и др.

РЪКОПОЛАГАНЕ – Посвещаване на ня­кого в духовен сан; въвеждане в служение на дякон, пастир, презвитер и др.

С

САБАТ – Задължителната за евреите съботна почивка.

САВАН – Бяло платно, с което покри­ват мъртвец за погребение; покров.

САДУКЕИ – Юдейска религиозно-поли­тическа секта, обхващаща управля­ващата юдейска аристокрация от времето на Христа; садукеите не вярвали във възкресението на душа­та и били привърженици на писаните закони.

САКРАМЕНТ –1. Свещен, обреден, заве­тен, осветен от традицията пред­мет. 2. Всяко от тайнствата на ка­толическата или православната цър­ква.

САМАРЯНИ – Представители на етни­ческа група в Палестина, потомци от браковете на евреи с жени от езичес­ките племена, които изповядват осо­бена разновидност на силно размит от езически обичаи юдаизъм.

САТАНА (ДЯВОЛ) – Началник на падна­лите ангели (демоните) и най-големи- ят противник на Бога и човеците (Откр.12:9); дявол, Луцифер, зъл дух. Източник на зло, насилие и лъжа.

САТАНИЗЪМ – Култ към дявола и сата­ната, основан от Антон Шандор Ла Вей, създал „Църквата на Сатаната“ през 1966 г. в Калифорния и написал книгите „Сатанинска библия“ и „Сатанински ритуали“. Ла Вей проповяд­ва себеудовлетвореност, садистичност и пръв обръсва главата си пред последователите си и обявява нача­лото на Новата ера, на господство­то на Сатаната.

СЕБЕОБУЗДАНИЕ – Като плод на Св. Дух – способност за сдържане, смиряване, укротяване на емоциите.

СЕКТА- Религиозна група, отделила се от основно вероизповедание, с пре­тенция за избранничество, акценти­раща на изключителността на сво­ите тълкувания, принципи, ценности, служения или водач, често достига­що до фанатизъм. Сектата може да се развие и да се обособи като от­делна деноминация или да излезе из­вън рамките на религията и да се пре­върне в нова религия или култ. Отцепници.

СЕКУЛАРЕН – Напълно светски.

СЕКУЛАРИЗАЦИЯ –1. Конфискуване на църковни или манастирски имоти от светската власт. 2. Освобождаване от църковно, духовно или религиозно влияние и убеждения на културата, политиката, образованието, възпитанието на децата и поведението на хората във всички области в на живота.

СЕМЕЙСТВОТО НА ЛЮБОВТА („Децата на Бога“) – Култ, основан от Дейвид Берг с прояви на изкривени сексуални възгледи.

СЕМИТИ – (от Сим – един от синовете на Ной) Близкоизточни народи от бя­лата раса – евреи, араби, финикийци, вавилонци и др., които говорят срод­ни езици.

СЕМИТИЗЪМ – Особености, свойства на семитските народи.

СЕРАФИМИ – (от евр. „горящи“) Висши ангели (Вж Пс. 6:1-7;Йоан 12:39-41)

СИМОНИЯ – По името на Симон Магес- ник от Самария, който предложил на апостолите Петър и Йоан да купи от тях способността им да предават Святия Дух. Оттам – търгуване със свети неща. Продажничество, търга- шество.

СИНАГОГА – (от гр. „дом за събрания“) Сграда извън Ерусалим, използвана от евреите за провеждане на молит­вени събрания и поучения според изис­кванията на Мойсеевия закон.

СИНКРЕТИЗЪМ – Съчетаване на еле­менти от различни религии.

СИНОД – 1. Върховна управа на правос­лавната църква, предимно от митро­полити. 2. Сградата, в която се по­мещава такова управително тяло.

СИНТОИЗЪМ – Древна японска религия, която впоследствие наложила култа към императора; синто, шинтоизъм.

СКЕПТИЦИЗЪМ – Обща недоверчивост, съмнение във всичко; философска док­трина, според която няма достовер­но познание.

СКИНИЯ – Шатрата, която Мойсей пос­троява в пустинята по заповед на Бога и е предназначена за богослуже­ния, принасяне на жертви и съхране­ние на Ковчега на завета.

СКРИЖАЛИ – Двете каменни плочи, на които били написани десетте Божии заповеди, предадени на Мойсей.

СОТИРОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за спасението на човеш­кия род от Исус Христос (включваща милостта, благостта, избраничеството, призванието, освещението и др)-

СОФИЗЪМ – 1. Формално и привидно правило, но невярно и измамно по съ­щината си твърдение, умозаключени- е, построено върху преднамерено и некоректно приложение на логичес­ките правила. 2. Хитро и умело извър­тане; софистика.

СПИРИТИЗЪМ – (окулт.) Мистично вяр­ване в задгробния живот на умрели­те и във възможността живите да общуват с тях посредством медиуми (посредници между хората и духове­те). Възниква в САЩ в средата на XIX век.

СПРАВЕДЛИВОСТ – Точно отсъждане, основано на пълната истина, при ко­ето се отчитат всички обстоятел­ства и се взимат под внимание моти­вите и подбудите; правда.

СТОИЦИЗЪМ –1. Философско течение, основано от Зенон през IV в. пр. Хр., според което философията е средс­тво за добиване на мъдрост и умение да се живее. Целта му била съвърше­но въздържание; висок морал. 2. Твър­дост и мъжество в беди и изпитания.

СУЕТА – Стремеж към всичко преходно, безсмислено, маловажно; склонност към парадиране; тщеславие, бездуховност.

СУФИЗЪМ – Мистическо и отшелничес­ко течение в исляма, възникнало в VIII в., съчетавайки идеалистичната ме­тафизика с аскетична практика.

СХОЛАСТИКА – Знания, основани на формални, безплодни разсъждения