ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 7:6

ВЪТРЕШНИТЕ ЗВЕРОВЕ:
КУЧЕТА И СВИНЕ
Размишления върху Проповедта на планината – част 16

„Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“ (Матей 7:6)

Обикновено, когато четат този стих, вярващите приемат, че под „кучета“ и „свине“ Исус е имал предвид символите, употребявани в еврейския религиозен език за езичниците и морално пропадналите хора. В известен смисъл това тълкуване изглежда логично – сякаш предупреждението е насочено към отявлените противници на вярата, към порочните и зли хора, от които вярващият трябва да се пази.

Тук обаче е необходимо да подчертаем нещо изключително важно: Исус Христос никога не е поставял унизителни етикети върху хората, които е дошъл да спаси. В Евангелията не откриваме Той да нарича грешниците с презрение, нито пък апостолите да се отнасят високомерно към езичниците. Напротив – самият апостол Петър получава ясно предупреждение чрез видение да не счита езичниците, събрани в дома на Корнилий, за нечисти или скверни.

Оттук става ясно, че под „кучета“ и „свине“ Христос не е имал предвид човешки личности.

Тогава какво означават използваните в притчата образи – „свято нещо“ и „бисери“?

В Левит 22:1–16 многократно се среща изразът „свято нещо“. Той обозначава възвишаемите приноси, посветени на Господа – неща свети, отделени изключително за Него. Никой нечист, осквернен или непосветен не е имал право да участва в тях, а още по-малко е било допустимо тези приноси да бъдат давани на животни.

„Бисерите“ по времето на Христос са били сред най-скъпоценните предмети, използвани за украса. В притчата за Небесното царство Исус използва бисера като образ на безценната истина на Божието царство (Матей 13:45). Следователно бисерите символизират скъпоценните духовни истини, които Бог поверява на човека.

От своя страна „свинете“ и „кучетата“, щом не обозначават хора, много точно се свързват с животинските страсти в човешката природа – похотта и гнева.

Похотта е по-мръсна от свинята,
а гневът хапе по-жестоко от кучето.

И така, поуката е ясна и стряскаща: дори най-светите и възвишени приноси и служения, които посвещаваме на Господа, могат да бъдат осквернени и унищожени, ако дадем място на гнева в живота си. Каква полза от сладко изпетите сионски песни, от вдъхновените слова и пламенните молитви, ако устата ни малко преди това е била осквернена от гневни думи, обиди, закани и кавги? Това е равносилно на „свято нещо“, предназначено да бъде възвишаем принос за Божията слава, да бъде хвърлено и изядено от кучетата на яростта и раздразнението.

„Свинете“ в притчата са образ на изпуснатите страсти и похоти в човека. Те имат същия разрушителен ефект върху моралните и духовните ценности, които изповядваме като последователи на Христос. Свинете не ценят бисерите, нито могат да се наситят с тях. По същия начин похотта не почита морала и не се удовлетворява от светостта и въздържанието. Единственото, което тя може да направи, е да оскверни човека и в крайна сметка да го погуби.