ЙОВ, ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ

ОДА НА ЙОВОВАТА ВЯРА

„И продължи Йов речта си и каза:
В живота на Бога, Който е отнел правото ми,
и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
заклевам се, че докато има дъх в мене
и Божият дух е в ноздрите ми,
устните ми няма да изговорят неправда
и езикът ми няма да продума измама.
Да не дава Бог да ви оправдая!
Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от себе си.
Правдата си ще държа и няма да я оставя;
докато съм жив, сърцето ми няма да ме укори.“
— Книга Йов 27:1–6

Това е изповедта на едно праведно сърце — сърцето на страдалеца Йов. Сърце, което е последвало Господа не заради благословенията, нито заради даровете Му, а заради самия Него — от вяра и любов.

Не заради ползите, а заради правдата.
Не заради преимуществата, а заради чистотата.
Не заради закрилата, а заради истината.
Не заради просперитета, а заради благородството на духа.

Йов стои оголен от всичко външно — от имот, от здраве, от обществено признание — и въпреки това не се отказва от вътрешното си убеждение и духовното си богатство.

Неговата вяра не е търговия, не е договор за облаги, а завет на сърцето с Небето! Той отказва да нарече злото добро, само за да облекчи болката си.
Отказва да се оправдае с лъжа, за да спечели човешко съчувствие.
Предпочита страданието с чиста съвест, пред утехата купена с измама.

Както Йов, така и всеки от нас ще бъде поставен на изпит.

Всяка душа ще бъде изпитана за своите подбуди.
Плановете на всяко сърце ще бъдат пресети, за да се открият скритите му желания и наяве да излязат тайните намерения и дълбоките стремежи.

И на всички ще стане ясно кому служим — на ненаситния си търбух, на горделивото си его или на Господа Бога – Създателя ни. Ще се разбере и кой дух ни е вдъхновявал — човешкият, сатанинският или Божият.

Този изпит не идва по график.
Той настъпва неочаквано, непредвидено, безпристрастно и справедливо.
Такъв е изпитът на живота ни.

Готови ли сме да застанем, както Йов, и да кажем:
„Каквото и да става, за правдата ще държа и няма да я оставя“?