ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 13:31-33
В тринадесета глава на Евангелие според Матей Господ разгръща пред слушателите Си поредица от притчи, чрез които открива тайнствата на Небесното царство. Първите две притчи — за сеяча, който пося доброто семе, и за неприятеля, който тайно пося плевели — представят разпространението на Божието царство сред човешкото общество.
Следващите две, които разглеждаме сега, насочват вниманието ни към вътрешното действие на царството в отделната личност и към тихото, но преобразяващо присъствие на Бога в сърцето на човека.
„Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и пося на нивата си; което наистина е по-малко от всички семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“ (Мат. 13:31–33)
Притчата за синапеното зърно
Синапеното зърно е образ на вярата, която често изглежда незначителна, почти незабележима.
И все пак Христос подчертава, че тази истинската и жива вяра притежава неизмерима сила. В Евангелие според Лука Той казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно… бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала“ (Лука 17:5–6). А в Евангелие според Матей 21 глава,21 стих четем: „Ако имате вяра и не се усъмните… даже ако речете на този хълм: Вдигни се и хвърли се в морето, ще стане“.
Малката искра на вярата, приета в човешкото сърце, не остава малка.
Тя покълва, укрепва и израства до дърво с широка корона — дърво, в чиито клони намират подслон небесните птици. Притчата говори за сила за живот и благословение. А „небесните птици“ са символ на небесните откровения, на духовната мъдрост и на Божието присъствие, което се настанява в душата, когато тя даде място на вярата. Не е случайно, че Светият Дух слезе над Исус във вид на гълъб — знак за мир, чистота и небесна благодат.
Притчата за кваса
„Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“
В библейския език квасът често е образ на греха — на скритото зло, което постепенно прониква и заразява цялото тесто на човешката общност (срв. Евреи 12:15). Но тук Христос използва същия образ в положителен смисъл. Както малкото количество квас прониква и преобразява цялото тесто, така и Божието слово действа тихо, невидимо, но всеобхватно.
Трите мери брашно могат да бъдат разбрани като образ на троичното естество на човека — дух, душа и тяло. Когато „квасът“ на Небесното царство бъде вложен в човека, той започва да действа отвътре навън. Посланието на благодатта съживява духа, пробужда съвестта и я очиства. То преобразява сърцето, прави го меко и възприемчиво към истината. Просветлява ума, насочва волята, пречиства чувствата и мислите. Дори плътта — със своите навици, желания и склонности — постепенно се подчинява на Божията воля.
Заключение
И двете притчи ни учат на търпение и доверие.
Божието царство започва незабележимо — като семе или като щипка квас. Но в него е вложена божествена сила, която не може да бъде спряна. Там, където вярата бъде посята и Словото прието, настъпва растеж, съзряване и преображение.
Небесното царство не идва с външен шум, а с вътрешна мощ — тиха, но могъща.
Вашият коментар