БОГОСЛОВСКИ РЕЧНИК

К

КАБАЛА – (окулт.) Предание, тайно уче­ние, основано върху езотеричните ин­терпретации на еврейските писания. Мистично тълкуване на букви, цифри – смесица от религия, философия и ма­гия.

КАЗУАЛИЗЪМ – Обяснение на всичко в света със случайността.

КАЛВИНИЗЪМ – Реформаторско движе­ние, основано от Калвин (1509-1564) и изповядващо доктрината за пълно­то предопределение. Днес калвинизмът съществува в три форми на: ре­форматорски, презвитариански и конгрешански църкви.

КАНДОБЛЕ – (окулт.) Бразилска разно­видност на култа воду.

КАНОН –1. Църковно правило. 2. Списък на книгите, приети за боговдъхновени; включени в състава на Библията. 3. Хвалебни песни. 4. Правило, закон.

КАНОНИЗАЦИЯ – 1. В православната църква – причисляване към светиите; канонизиране. 2. Узаконяване, превръ­щане в правило.

КАПИЩЕ – Езически храм.

КАРДИНАЛ – Католически духовник – най-висш след папата.

КАСТРАТ – В Италия до началото на XIX в., католически църковен певец, кой­то се скопявал, за да запази високия си тембър.

КАТАКОМБА – Обширно подземно поме­щение, в което първите християни се събирали на молитва и където пог­ребвали своите мъртъвци.

КАТАРИ – Последователи на богомили­те в Италия през средните векове. Допускали две вечни начала – добро и зло.

КАТАРЗИС – Душевно пречистване под въздействието на трагедията. Трагизъм и душевна болка, която не потиска, а оказва просветляващо, ос­вобождаващо въздействие.

КАТЕХИЗИС – 1. Кратко изложение на християнското учение чрез въпроси и отговори. 2. Основни черти на ня­какво учение, убеждение, изкуство, за­наят.

КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА – От гр. „Все­ленска църква“.

КАТОЛИЦИЗЪМ – (от гр. и лат. „все­ленски“, „всеобщ“) 1. Едно от трите основни вероизповедания в християн­ството (католическо, православно и протестантско), което се обособило окончателно след „великия разкол“ с православната църква през 1054 г. Църковен глава на католиците е па­пата. 2. Учение на тази църква.

КАТОЛИКОС – Титла на арменския и грузинския патриарх.

КВАКЕРИ – (букв.„треперене“) Последо­ватели на протестантско движение, основано през XVII в. в Англия от Д. Фокс, които отричат църковната ор­ганизация, църковните обреди и всич­ки външни форми на служение, пропо­вядват пацифизъм и очакват дирек­тно вдъхновение от Святия Дух.

КЛЕРИКАЛИЗЪМ – Реакционно течение, което се стреми да установи гос­подство на духовенството и църква­та над политическия и културния жи­вот.

КОЙНЕ – Новозаветният гръцки език, използуван от 330 г. пр. Хр. до 330 г. сл.Хр. Летописецът Йосиф Флавий съ­що е използвал езика койне.

КОНГРЕГАЦИЯ – 1. Обединение на цър­ковните католически общини в пре­делите на един католически орден; религиозно братство. 2. Религиозна организация, в която участват и недуховни лица.

КОНКЛАВ – 1. Събиране на представи телите кардинали за избиране на нов папа. 2. Специално заключена зала, в която става този избор.

КОНСИСТОРИЯ – 1. В католическата църква – събрание на кардиналите под председателството на папата за разглеждане на най-важните църков­ни дела. 2. Еврейски верски съвет.

КОНТРАРЕфОРМАЦИЯ – Контранастъпление на католическата църква в Европа срещу Реформацията през XVI и XVII в., което целяло да възстанови позициите на католицизма

КОНФУЦИАНСТВО Система от нрав­ствено-философски възгледи и тра­диции, основана от древнокитайския мислител и философ Конфуций.

КОРАН – Основна свещена книга на мю­сюлманите, съдържаща религиозно­то учение на пророка Мохамед.

КРЕАЦИОНИЗЪМ – Идеалистично нап­равление в биологията, което приема, че мъртвата и живата природа са сътворени от Бога.

КРИПТА – Подземно помещение със сво­дове, обикновено под храм, църква, из­ползвана за погребения, пазене на мо­щи и др.

КРИШНА СЪЗНАНИЕ („Харе Кришна“) – Синкретичен индуистичен култ, ос­нован от Шри Махапрабху (1486 г), различаващ се от традиционния ин- дуизъм и взаимствуващ християнски доктрини.

КРОТОСТ -1. Проява на мирен, сдържан, тих, мил характер. 2. Като плод на Св. Дух – качество на облагородения чрез Святия Дух човешки характер, излъчващ сдържаност, мир, липса на агресивност.

КУЛТ –1. Религиозно извращение – вяр­ване и практики, изискващи свръхпос- вещение и безпрекословно подчинение на религиозен възглед, доктрина или водач. 2. Система от религиозни вяр­вания и ритуали; също и нейните пос­ледователи, напълно и фанатично от­дадени на определена цел или ръково­дител. 3. Обожествяване; преклоне­ние пред лице или предмет.

КУРБАН – Съхранена езическа традиция – жертвоприношение и обредна го­щавка със заклано добиче на опреде­лен семеен или селски празник; оброк. Животно заклано за такава гощавка.

КУТЕЛ – Будистки храм във формата на камбана.