В църква или не…

Понякога човек си казва: “Мога и сам да се моля и да се покланям на Бога”. Друг пита: “Защо да ходя на църква? Там хората ме разочароват!”

 

Трудно е за признаване. Лично съм го изпитала преди да познавам със сър…

В църква или не…

В църква или не…

В църква или не... Понякога човек си казва: “Мога и сам да се моля и да се покланям на Бога”. Друг пита: “Защо да ходя на църква? Там хората ме разочароват!”   Трудно е за признаване. Лично съм го изпитала преди да познавам със сърцето си Бога. Мислила съм го и съм споделяла разочарование от ранните си години, наблюдавайки разни негативни случаи в различни храмове. Мой близък с Господа брат (на когото го бях споделила), ми каза: "Отиваш в църква заради Господа, а хората, те навсякъде могат да те разочароват". Прав беше и му благодаря за искреността.   Темата за “единението” на поклониците днес ме интригува много. Всеки може да има момент на “отделяне”, но ако познава същността на църквата, ако е намерил правилното място за своето поклонение, ще усеща притегателната сила на Божието семейство и ще се връща сам - подбуден от Духа, всеки път, в който се залиса в дебрите на светските обяснения.    Когато човек е извън църквата, може да обучава себе си, може да общува, да, може и да се моли, но всичко това има и получава светския оттенък и то … няма как да е иначе. Когато сме в църква ние - първо, имаме силната подкрепа от Духа на църквата, освен това сме много по-концентрирани в целта. Светските шумове са заглушени и дори могат напълно да отсъстват.  Второ, самите ние принасяне Онази жертва, която апостолите ни предават, че е нужна за нашето благополучно единение с Бога.    Изпълването, което църквата ни дава, е нужната храна за душата ни, онази, чрез която израстваме и укрепваме в Божии чада. Един ден в църква ни дава заряд за битките, които предстоят в другите (работни) дни  от седмицата. Духът в църква винаги (когато Му позволим) докосва точно онази част/тема, която е “нашата” - на момента.    Нещо друго, което мисля също е много важно за цялостната победа в битката. И сам дяволът го използва да ни отслаби, като ни разединява. Единичните “бойци” са слаби, колкото и сила и мощ да има човек. Дори и най-обученият боец, влязъл в схватка срещу тъмните сили и ордите, които видимо излизат сред нас, накрая ще падне в битка или сам ще се предаде.    Вярвам! Война се води към победа от добре обучена армия, а не от “саможертвеници”. Когато си сам, как ще можеш да се впишеш в общия ред и план на “армията”, ако не познаваш нейните “правила и стратегии”. Когато си сам, можеш да се обучиш, но не можеш да се “квалифицираш” като Божий войник.  Вярно е, че Господ е най-добрият коректив, но дали винаги правилно чуваш Неговия глас?  Често бъркаме дори  изобличението от Бога с обвинението от дявола. Как да сме сигурни, че това, което някой “добронамерено” ни нашепва, като най-добрият план,  е от Господа?    Ето нещо, което е насърчаващо и мотивиращо, оставено от Исус за нас като послание, записано в Матей 16:18:  „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя МОЯТА ЦЪРКВА и портите на ада няма да й надделеят.“  И портите на ада, няма да и устоят - на църквата, не на конкретен човек. Исус ясно и категорично ни е подготвил, че битката с тъмните сили ще е много силна и начинът да устоим е да сме в обединение, което Той ще изгради върху силен и каменен ствол. Обединени върху здрава, стабилна основа ние сме ядро, което ще устои! Точно затова и дяволът, използвайки егоцентризма, ни отделя и разделя, отслабва нашите връзки и прояжда нашата устойчивост. Отделени от църквата ние сме много по-беззащитни и сами себе си излагаме на опасности.    Бог е оставил наставленията Си и когато Го познаваме и приемаме с готовност,  е лесно да спазваме Неговото най-добро за нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.