КОЛКО СТРУВА ПЪРВОРОДСТВОТО ТИ?

или за какво си готов да го замениш

„Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Дай ми да ям от това червено вариво, понеже съм изнемощял; (затова той се нарече още Едом).“ Битие 25:29–30

Битие 25:29–30

Случката от 25-а глава на книгата Битие твърде често се тълкува като история за изнудване, а Яков бива определян като ловък хитрец и мошеник. Нека обаче да се вгледаме по-внимателно в детайлите на тази древна драма.

Яков си вари кротко чорбица от леща — от онези ухайни и вкусни гозби, каквито само майка им е умеела да приготвя. В това време Исав се завръща от лов — преуморен, изгладнял и първичен. Щом зърва къкрещата на огъня паница, той невъздържано избухва: „Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял!“

В оригиналния еврейски текст тази сцена звучи още по-припряно, животински и дори комично. Исав използва глагол (халаитени), с който в древността се е описвало алчното тъпкане или хвърлянето на храна на добитъка. Заслепен от глад и невъздържан апетит, той заеква и дори не успява да формулира думата за чорба от леща. Затова просто я нарича „онова червено, червено нещо“.

Ако трябва да предадем духа на думите му на съвременен език, преводът би звучал така:

„Я бързо ми сипи една паница от онова червеното, червеното нещо!“

Яков обаче реагира напълно спокойно, трезво и поставя ясно условие: „Най-напред ми продай първородството си.“ А за да няма абсолютно никакви съмнения, той дори повтаря изискването си: „Закълни ми се най-напред!“

Тук няма скрити уловки, няма дребен шрифт под линия, нито подла стръв. Офертата е изключително пряма, ясна и прозрачна.

Всяка здрава логика диктува, че Исав е трябвало категорично да откаже, да се обиди и с пълно основание да избухне в гняв. Та нима не е пълно кощунство някой да иска да ти отнеме цялото духовно и материално наследство — всички Аврамови и Исакови благословения за теб и потомството ти… срещу една-единствена паница леща?!

Ала вместо да отхвърли с отвращение тази оферта, Исав просто махва с ръка: „Ето, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?“

Такова твърдение, разбира се, е пълна лъжа. Исав далеч не е бил на прага на смъртта, но първичната му лакомия и страст напълно са заглушавали неговата воля. Желанието за моментално задоволяване с „онова червено вариво“ се оказва безкрайно по-силно от ценността на първородството!

Всеки път, когато позволяваме на нашите импулси, страсти и похоти да ни управляват, ние се превръщаме в преки подражатели на Исав. Задавали ли сте си въпроса колко често охотата за „онова червеното нещо“ е диктувала и най-важните ни житейски решения? При това, ако бъдем честни пред себе си, предлаганата ни паница леща най-често е била просто една мътна и безвкусна помия…

Исав приема предложението, а Писанието резюмира тази трагедия с кратките, но разтърсващи думи:
„Така Исав презря първородството си.“

А новозаветният автор отправя строго предупреждение към всички нас:

„Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си. Понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.“

 *               *               *

ДВЕТЕ ПРИРОДИ В ЧОВЕКА

Във всеки един от нас постоянно съжителстват две природи — плътска и духовна. Понякога обаче плътската е толкова силна и агресивна, а духовната — толкова немощна и притисната, че последната едва се долавя или изобщо не се забелязва.

Плътската природа копнее неизменно за земното и сетивното. Тя е първична, инстинктивна, страстна, необуздана, похотлива и абсолютно немислеща за последствията. Плътската природа у нас не е нищо друго освен Исав в действие!
Но когато в нас обитава Божият Дух и Той поеме кормилото на живота ни, ние се преобразяваме и духовната ни природа взема връх. Духовният човек копнее за нещата от Духа, защото:

„А вие не сте плътски, а духовни, ако наистина Божият Дух живее във вас…“ Римляни 8:9

„Духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва.“ 1 Коринтяни 2:15

1 Коринтяни 2:15

Духовният човек не разпилява, а умножава своето наследство. Той не търгува с вечното за моментни удоволствия и не продава, а с бдителност пази първородството си!
Като последователи на Христа, ние сме призвани да израстваме с духовния копнеж на Яков, а не да се оставяме на невъздържаността на Исав. Ако наистина сме духовни, нашата първична, животинска страна няма правото да ни управлява.

Апостол Павел категорично ни напомня, че не бива да бъдем роби на своите апетити, страсти и похоти:

„Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото.“ 1 Коринтяни 6:13

1 Коринтяни 6:13