ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

Дженюариъс А. Макгахан: ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ
— писма на специалния кореспондент на Daily News Дж. Макгахана
(Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев)

Изтегли цялата книга в PDF

Ние едвам що преминахме през селото Радово, което, види се, да е било цветуще и сравнително с другите най-малко е пострадало от башибозуците. То е имало 160 дома, от които не е останал нито един, и жителите му сега живеят под сламени шатри, направени посред развалините. Те тозчас наобиколиха и ни приказаха, че никак не са се противили на башибозуците и че щом узнали за приближаването им, во време побегнали, и така спасили жените и децата си. От тях погинали само 22 души и 8 били затворени след завръщането им в селото. Повели ги оковани във Филибе и по пътя ги убили; а когато телата на тия злощастници били намерени в шубраците, турците обяснили, че това вероятно са труповете на някои убити въстаници, неизвестно по кой начин изпаднали на пътя. Като се върнали на своите пепелища, Радовчанете не намерили нищо — добитъка, овцете, конете, покъщнината им и всичко друго било
разграбен….

Като се простихме с това село, ние продължавахме пътя си към Пещера, дето и стигнахме след един час по един лош път, при което нашите кола веднаж се обърнаха и един от нас без малко не биде убит. Ние се спряхме у един българин, който ни прие твърде гостолюбиво и прекрасно ни угости. След половин час яви се мюдюрина на селото с двама чиновници от Татар-Пазарджик; единият от тях по заповедта на каймакамина длъжен беше да ни придружи до Батак, но Скайлер решително отказа да го приеме, като казваше, че той няма да допусне в свитата си никакви официални лица….

[pdf-ppt-viewer href=“http://pastir.org/wp-content/uploads/2014/07/Turskite_zverstva.pdf“ width=“700″ height=“820″]

5 thoughts on “ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

  1. Уважаема Госпожице,
    Публикацията под която сте коментирали с автор Дженюариъс А. Макгахан е писана малко след Априлското въстание (Превел С. Стамболов. София 1880). В София има улица на името на Макгахан. Причината – неговите доклади, които сме публикували, допринасят за Освобождението на БЪЛГАРИЯ. В частност този е от Пещера на по-малко от час от родния Ви Пловдив. Вероятно е да сте го чувала в часа по история или просто да сте го пропуснали поради заетост във фейсбук. Много моля прочетете го преди да пишете коментари под исторически материали които допринасят пряко за освобождението на Родината ни. Благодарим предварително!

    В писмо, датирано от 2 август от Пазарджик, Макгахан пише:

    „Казаха ни, че 3000 души лежели само в черковния двор и ние не можехме да го не вярваме. Зрелището беше ужасно, толкова ужасно, че не можем го забрави през целия си живот. Имаше накъдрени главички сред разлагащите се купища, смазани с тежки камъни, крачка, не по-големи от пръстите ви, върху които месото беше твърде изсъхнало от жегата, преди да е могло да се разложи; ръчички на малки деца, протегнати като за помощ; деца, умъртвени още от ужаса на светналите саби и зверски зачервените очи на джелатите, които са ги издигали и слагали; моми, умрели, плачейки с молба за пощада; майки, умрели, опитвайки се да запазят малките си със слабите си тела. Всички лежаха там, събрани на куп, гниещи в една отвратителна маса. Всички сега мълчат. Няма сълзи, нито плачове, няма страхотни писъци, нито молби за милост. Жертвите гният по нивите, а жетварите – тук в гробищния двор. Погледнахме в черквата… Грамадно количество от тела са били изгорени там и огорелите почернели остатъци, които изпълняха мястото до половината височина на сводовете, което ги правеше по-ниски и по-тъмни, лежаха там в разложение неописуемо.
    Никога не съм си въобразявал нещо толкова грозно. Всички се отстранихме, потресени, едвам в свяст, от тази чумава къща, доволни, че можем да излезем пак на пътя.“
    А между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан пише своите репортажи с невероятни описания на целия разрушен град и околностите му:
    “…Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.
    Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
    После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта…”
    Интересно е, че макар и извършени от башибозуци, Макгахан не щади за убийствата и официалните власти. В „Писмо трето от Батак: Долината на смъртта и хората без сълзи“ журналистът пише:
    “От всички жестокости, безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните. От всички турски безумия и глупости оставянето на тези тела да лежат тук и да гният в продължение на три месеца непогребани е вероятно най-безумното и най-глупавото. Но това градче е разположено на трудно достъпно и отдалечено от главните пътища място. Турците никога не са помислили, че европейци могат да дойдат и заврат носовете си тук. Затова и заявяват така цинично:
    “Християните не заслужават дори да бъдат погребани. Нека ги ръфат кучетата.”

  2. Bibliata TB imasi gospod i suden den v koito sveki shte ot govarq za deqniqtasi a tozi den ne e dalec i murtvite shtese izdignat ot grobovete si za da otgovarqt pred sevishniqt za deqniyatasi

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.