Ходатайството на Светия Дух

Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.                                   Римляни 8:26-27    Случвало ли ви се да се чувствате  твърде изтощени, твърде уморени, за да се молите,  дори да не сте сигурни как дори да започнете.   Словото, което апостол Павел отправя към всички вярващо от всички поколения говори директно на тези, които се чувстват духовно изтощени или обременени от тежестта на живота.   Римляни 8:26-27 напомня, че Светият Дух се застъпва за нас - дори когато нямаме думи. Когато чувстваме живота ни като катастрофа, когато молитвите ни са празни, разводнени или оредели, Бог все още слуша.   Бог все още се движи.   И Той все още ни кани в по-дълбоки отношения с Него.   Словото днес ни насърчава, като ни дава разрешение.   Разрешение да дойдем при Бога честни, истински и без претенции.   Дори когато молитвата е слаба, безмълвна, Бог ни посреща със състрадание.   НЕГОВИЯТ ДУХ е изпратен в сърцата ни като залог за нашето спасение, но Той приобщава и към Неговото тяло, Църквата, която е представител на божественото застъпничество, докато Христос се завърне отново.   Дотогава, ние, вярващите в Христос, кръстени с Духа и изпълвани с Него всеки ден, сме тези, които с начина си на живот би трябвало да напомнят на всички околни, че Бог е жив, деятелен, истинен и любящ.   Във 2 Послание до коринтяните 5:20 апостол Павел ни напомня за нашата свещена мисия. След като Светият Дух, който изобличава света за грях, правда и съд, обитава в сърцата ни, то следователно Бог чрез нас умолява и ние се явяваме Негови посланици.    Да, с нашите човешки сили ние не сме в състояние да променим нито едно сърце или ум, но това не нарушава нашата мисия да умоляваме човеците около нас да се примирят с Бога. Често пъти ние самите сме уморени и житейските трудности се опитват да ни потопят и обезличат, да ни лишат от нашата истинска идентичност, която е в Христос.   Светият Дух е Утешителят, Застъпникът, Ходатаят и Адвокатът, а ние сме свидетелите, които до момента на Второто Христово идване няма да престанем да напомняме на човечеството за Божията любов, грижа и план.   Неслучайно изливането на Светия Дух на земята означаваше раждането на Христовата църква, наречена още Негова невяста или семейство. Нашата връзка не е физическа, но е основана на Божия Дух, а семейството означава грижа, обич и свидетелство за принадлежност.   Родените от Божия Дух никога няма да бъдат отлъчени от Неговата любов, която е вечна като Самия Него. Ако вместо да ГО угасяме или наскърбяваме чрез неверие или малодушие, ние Го призоваваме да ни изпълва, подновява и освежава, хората около нас ще имат основание да прославят Небесния Отец, Който е верен на обещанията Си. А най-ценното обещание беше именно това: „Няма да ви оставя сираци! Ще дойда при вас!“ (Йоан 14:18)   Не спирайте да Го призовавате! Той е близо, дори когато се молим без думи!