СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 24

ДУХОВНИ БАЩИ И НАСТАВНИЦИ…

„Но Йодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст, когато умря. И го погребаха в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израил и пред Бога, и за храма Му. А след смъртта на Йодай Юдовите началници дойдоха и се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша; и те оставиха дома на Господа, Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление…“ 2 Лев.24:16,19

В едно трудно и опасно време на падение и разпад свещеник Йодай, бил моралният и духовен стожер на Юдейското царство. Заедно със съпругата си Йосавеета е участвал в спасението на едногодишния наследник на трона. Крил го е и го е възпитавал в Божия дом шест години, а на седмата е организирал възцаряването му.

След това му е бил негов добър съветник и благороден вдъхновител. Под негово давление младия цар Йоас и целия народ са сключили завет, че ще бъдат Господен народ. Съборили са Вааловите капища (2Лет.23:16-17) и са възстановили храма и служението в него.

Необичайно дългият живот на благочестивия свещеник Йодай е бил огромно благословение за народа, свещениците, царя и управлението на страната.

Всеки народ, всяка страна и всеки управник се нуждае от благочестиви, благородни и мъдри духовни авторитети, които с живота, примера съветите си могат да влияят за добро на всички.

Заради необичайно дълголетие прекарано в служба на Бог и на страната си, свещеник Йодай е бил погребан в Давидовия град между царете с признанието за обществена почит за това, че извършил „добро в Израил, пред Бога, и за храма Му!“

Каква огромна полза е било неговото служение и какво огромна загуба е била смъртта му, защото след него не се е намерил духовен авторитет, който да бъде продължител на делото и служението му.

Загубата на добър родител, на духовен баща или посветен Божи служител е огромна загуба, но тази загуба няма да безутешна, ако онези, които са живи не се задоволяват само с личното си добруване и се посветят да продължат делото на праведните.

Когато благородните, благочестиви и посветени на Бог хора са пасивни, всяко овакантено посветено служение, ключова позиция или духовен авторитет, бързо ще се заеме от неблагочестиви и зли хора!

Сигурно до като е бил жив свещеник Йодай е имало много добри хора, които са се молели за дълголетието му. Това е било добро начинание, но в никакъв случай достатъчно! Те би трябвало да се подготвят да продължат служението му, защото е имало много зли хора, които само са чакали да се оваканти мястото на свещеник Йодай, за да го заемат.

Вие от кои сте?
Каква е вашата отговорност?
Смятате ли че е достатъчно само да се молите да са живи благочестивите или се готвите да продължите делото им?