Наистина ли мъжете са диви по сърце?

Забелязали ли сте ръст в продажбите на пушки? Подготвят ли се приятелите ви за първия си опит в спускане с лодка по буйна река или скално катерене? Решават ли се несъгласията в съвета с юмручен бой вместо чрез гласуване? Ако отговорите с "да" на един или повече от горните въпроси има вероятност хората във вашата общност наскоро да са чели книга на Джон Елдрич "Диво сърце": разкриване тайната на мъжката душа (ИК Игъл). И вашата общност не е единствената: книгата е продадена в над милионен тираж и е вдъхновила индустрия от лагери, конференции и свързани с тях допълнителни продукти. Тя също така е била фокус на множество мъжки библейски изучавания в църкви и в колежи из Америка.

Елдридж е написал книга, която правилно подчертава необходимостта съпрузите да обичат своите съпруги и бащите да бъдат тясно ангажирани с отглеждането на децата. Овен това той правилно се стреми да открие кое е това, за което всички ние копнеем. В добавка към последния въпрос той проницателно отбелязва, че мъжете живеят живот, който ги кара да се чувстват незадоволени и търсят как да запълнят това измъчващо ги безпокойство. Ирландската група U2 добре изразява този копнеж със своята песен „Все още не съм намерил това, което търся.” За съжаление, докато Елдридж задава добри въпроси, той в крайна сметка предлага понякога подвеждащи, а в други случаи направо погрешни решения.

По-конкретно ние сме загрижени от това, че приемането на "Диво сърце" от мъжете в църквата е синоним на  един по-всеобхватен феномен: едно приспособяване към по-широките културни сили включително приемане на едно сродно на тях евангелско богословие и практика, които, при внимателно разглеждане, се оказват в противоречие с библейската вяра и практика. Нека да започнем с твърдението на Елдридж, че мъжете са с „диви сърца.”

Мъжествеността като приключение

В "Диво сърце" Елдридж твърди, че мъжете са били кастрирани, понеже църквата и обществото са им казали, че те трябва да бъдат „отговорни, чувствителни, дисциплинирани, верни, усърдни и т.н.” Това са хубави качества, според Елдридж, но те ги задушават и ограничават като не им позволяват да са това, което наистина са: диви и опасни. Безпокойството, което той твърди, че всички мъже изпитват, е причинено от объркването когато обществото иска от тях да действат като жени, а църквата да бъдат „наистина добри момчета.” И двете сили са се наговорили да лишат мъжа от възможността да бъде Уилям Уолас (така както е изигран от Мел Гибсън във филма "Смело сърце"), искайки вместо това той да се държи като майка Тереза. Елдридж съветва своите читатели да проверят сърцата си уверени, че там те ще открият три универсални желания: да водят битка, да изживея приключение и да спасят красавица.

По своята същност всички мъже трябва да водят битка, понеже това е начинът, по който те са създадени – това е част от „мъжкия дизайн.” Като доказателство за този предполагаемо естествен инстинкт при мъжете Елдридж цитира феноменалния търговски успех на екшън филми като "Точно по пладне", "Спасяването на редник Райън" и "Умирай трудно" и казва, че мъжете, а не жените се тълпели в кината и видеомагазнините. Елдридж взема приеманата за универсална склонност на нашите синове да правят пушки от стикери, конструктори Лего и салфетки като допълнително доказателство за тази универсална свирепост.

По подобен начин всички мъже имат нужда да преживеят приключение. Това е причината за опита на сина на Елдридж да се спусне по въже от прозореца на втория етаж, защо каубоите са станали митично популярни в САЩ и защото мъжете са много по-запалени да видят последната тупалка със Стивън Сегал, отколкото да ходят на библейско изучаване.

Накрая Елдридж твърди, че всеки мъж изпитва свойствено желание да спаси красавица. Припомняйки средновековното рицарство Елдридж заключава, че нищо не вдъхновява един мъж така, както красивата жена: тя кара мъжът да желае да бъде герой. Фактът, че жената на свой ред „желае да се бият за нея” показва, че процесът е синергичен.

Можем да се обърнем към книгата от няколко различни ъгъла. Тук искам да се спра само на няколко от тях.

Сътворението и мъжествеността: добра ли е войната?

Една от основните теми в реформираната традиция и един от акцентите, които тя предлага на по-широкото Христово тяло, е специфично богословие на сътворението. В сърцето на тази традиция е едно утвърждаване, че „целият свят принадлежи на Бога.” То произлиза от фундаменталното библейско утвърждаване, че творението е добро (Битие 1:31). Причината ние да утвърждаваме сферите на изкуството и политиката, екологията и отдиха е, че те са част от едно добро творение. Това не е твърдение единствено за миналото, за някакъв отдавнашен произход, това е и нашата фундаментална надежда за бъдещето. Всички неща ще бъдат възстановени в своята доброта. Изкуплението е едно предвкусване на цялата доброта на творението и ние сме призовани да бъдем агенти на това възстановяване. Подобно на гълъба, който се върнал обратно с маслинена клонка  в ковчега на Ной, ние също като църква трябва да носим предвкусването на царството в един разпадащ се свят.

Но какво означава да кажем, че творението е „добро?” Е, един важен аспект от добротата на творението е хармонията или мирът. Божието творение е място, където ние със сигурност откриваме различия, различни видове животни, различия между мъжът и жената, но различията са свързани в една хармония.

Първоначалният шалом на творението се характеризира както с липса на конфликт, така и с изобилие и благоденствие. Грехопадението въвежда враждата и конфликта в мира на едно добро творение (Битие 3:15). Но именно затова изкуплението е свързано с възстановяването на мира и премахването на конфликта.Това е описано най-силно в пророчеството на Исая, който рисува една картина на мечове изковавани на палешници (Исая 2:4) и на вълк лежащ до агне (11:6-7). Това не е просто краят на отбранителната индустрия или на зоологическата градина: изкуплението е едно обещание за обновяване на творението от всеки аспект на което враждата, насилието и войната са изтрити именно понеже те никога не са били част от Божието намерение за творението.

Какво общо има това богословие на творческа хармония с дивото сърце? Е, ако четем внимателно, ще видим, че Елдридж предлага едно богословие на творението, което е диаметрално противоположна на това, която аз току-що описах. Първо, ние трябва да оценим, че той съсредоточава своя анализ за мъжествеността върху идеята за това как Бог ни е сътворил. С други думи, той се опитва да твърди, че неговото описание на мъжествеността е вкоренено в сътворението. Книгата е пълна с твърдения за това „как Бог е направил” мъжа и жената. както и с твърдения за естеството на малките момчета и момичета.

Но това, което Елдридж приписва на сътворението, библейското християнство приписва на грехопадението! Елдридж иска да постави войната в самото сърце на мъжа: „войнът,” ни казва той, „е поставен във всеки мъж.” За Елдридж мъжете са създадени за война – именно създадени за война. Мъжът може да бъде истински мъж само там където има битка, която да води! Битката, войната и враждата са по този начин поставени в самото сърце на сътворението.

Но ако битката е плод от враждата и конфликта, и тази вражда е резултат от грехопадението, а не сътворението, тогава е невъзможно да се каже, че да бъдеш войн е самата същност на това да бъдеш мъж. (Какво ще правят мъжете в Царството, когато ще царува мир и мечовете ще бъдат изковани на палешници?) В края на краищата, Елдридж завършва, рекламирайки последствията от грехопадението като част от Божието добро сътворение. Представянето на войнския идеал по този начин всъщност носи греховност, а не изкупление. Елдридж желае да запази всички мечове именно като мечове, като оръжия, но пророческото видение на изкуплението ги превръща в палешници.

Уилям Уолас или Исус от Назарет: да стане истинският мъж

Макар Елдридж да желае героят в неговата книга да бъде Бог, трудно е да избегнем заключението, че истинският герой всъщност е Уилям Уолас от "Смело сърце". (Поредицата "Умирай трудно" с Брус Уилис се нарежда само малко по-назад. И въплъщението на Скалата в "Гордо изправен" може да бъде фаворит.)

Но ако приемем картината за мъжествеността, която Елдридж рисува, като планирана от Създателя, ние се оказваме в позиция да питаме: „Мъж ли е Исус?” Как е възможно един мъж да бъде войн по сърце, когато виждаме модела на несъпротива, представен от Исус?

"Диво сърце" предусеща този проблем като сочи Бог като образец на мъжественост. Точно както сочи, че мъжът е боец по сърце, така той твърди, че Бог е един вид трансцедентно "Смело сърце", заключавайки, че „има нещо свирепо в Божието сърце.” Но подобно богословие се натъква на няколко сериозни проблема.

Първо, Елдридж иска ние да вярваме, че тази картина на мъжествеността е извлечена от неговото богословие на Божията природа, но всъщност логиката е горе-долу следната: ние сме създадени, за да бъдем войни; ние сме създадени по Божия образ; следователно Бог е войн. С други думи, нашето притеснение е, че картината на Бога на Елдридж както образец на боец, приключенец и спасител, е всъщност една измислица, пренесена обратно върху Бога. Освен че рисува една неправилна картина на Бога като нуждаещ се от приключения (сякаш на Бог му липсва нещо), по-важното е, че богословието на Елдридж прави Бога по Неговата същност войн, а това поставя един конфликт в самото сърце на Бога. (Описанието на Елдридж е изключително не-тринитарно.) С други думи Елдридж не успява да направи разлика между отношенията на Бога с един паднал свят и самата Божия същност.

Превод: Радостин Марчев