Чада на мира

Всеки има нужда от спокойствие за душата си. От мир. Най-големият миротворец е Христос. Той примирява Отец с човечеството. Той раздра завесата на Светая светих, за да няма преграда между грешниците и Святия. Между небето и земята.

Казва се за вярващите, че са чада на мира. Но дали раздираме завеси или слагаме покривала – фини, но осезаеми, между нас и другите, между другите и Богa по този начин, понякога?

Преди дни Господ ми каза, че когато отиваме при нуждаещите се с любов, всъщност Той отива при тях. А също, че когато отиваме при тях, отиваме при Него – "болен бях, в тъмница бях…"

И така Бог отива при Себе Си – събира се със Себе Си, частите Му се сглобяват. Тялото Му става по-голямо и по-силно.Колкото повече сме любов, толкова повече сме Него, защото Той е любов и ставаме все повече по Негов образ и подобие. И Той расте на земята.

Отец обича Сина. Tе са едно и славата, която Исус ни дава, е, за да бъдем едно един с друг, както са те с Отец. По това ще ни познаят, че сме Негови ученици – ако имаме любов помежду си. Любовта се стреми към събиране, съединение, единство, създава връзки, взаимодействие, взаимоотношения. 

Често сме фокусирани на дадена дейност, служение, НО ДЕЙНОСТТА Е ПОВОД, НЕ ЦЕЛ А ПРИЧИНАТА Е ВИНАГИ ЕДНА – ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.

Не се ли делим на етноси, на възрасти, на социално положение и позиции, на полове?

Мисля, че, ако основата на християнството е любовта, а тя е преди всичко взаимоотношения, общение, ако Благата вест, чиито носители сме, е примирието и единението на небето и земята, как небето ни иска,  а ние не се искаме един друг по гореизброените и по още други признаци и се делим, вместо да се обединяваме?

Помислете честно за кръга ви на общение – кои и какви са хората, с които интензивно търсите общение и има ли в него много различни от вас като мислене, темперамент, финансово състояние, образование, възраст, етнос и т.н…. Нима сатана не е този който разделя, изолира и владее?

Имаме мир и пълнота само тогава, когато сме там, тогава, както, и с които Бог иска да сме едно, независимо от различията.

Завесата е раздрана!