Тъга в благоговение
Велики петък е, денят, който е най-тъжен и тежък.
Разпятието е факт.
Като човешки личности, ние изпитваме естествени болки и загуби през живота си и трудно можем да прозрем цялата тежест на този ден, като “най-те…
Тъга в благоговение
Велики петък е, денят, който е най-тъжен и тежък.
Разпятието е факт.
Като човешки личности, ние изпитваме естествени болки и загуби през живота си и трудно можем да прозрем цялата тежест на този ден, като “най-тежък”. Всяка година, когато го отбелязваме, се опитваме да спазваме многоброините канони, наложили се във времето. До колко те са нужни, всеки сам определя за себе си, според своите разбирания и вярвания. Същността на ограниченията за този ден е, може би в тишината, в която е нужно сами да се оттеглим, да заглушим вътрешните си гласове, крясъците за правда и незадоволеното мърморене.
Осъден, наказан, изтезаван, нечовешки унижаван и накрая разпънат Исус преживя този ден заради нас. Когато се запознаем в дълбочина със събитията в деня, вероятно изпитваме различни степени на тъга, на гняв, на безпомощност и на всички чувства, който по някакъв начин ни разтройстват. И това е така, защото, като емпатични човешки същества ние носим съмувствието и състраданието дълбоко в себе си.
Много пъти съм рисувала в мислите си картините на този ден от живота на Исус и всеки път усещам вътрешна слабост и безтегловност при вида на образа Му. Многообразната информация за случилото се тогава ни пресъздава в пълна “цветност” часовете на мъчения, целия път до Голгота и самото разпятие. Думите ни трудно могат да опишат този ден, но сърцата, които познават Исус, знаят всяка подробност и благоговеят пред нея. Да, точно така се усеща, като пълно духовно всеотдаване пред жертвата, която Богочовекът Исус направи.
Когато осъзнаем, че кръстът и жертвата в този Свят ден са цената за нашето изкупление и спасение, можем да минем над ежедневната си човешка болка и да прозрем в дълбочина всичко, което Исус ни завеща. Респектът, уважението, дълбоката почит са реверансът, който ние можем да направим към Бога, показвайки Му, че лично за нас тази жертва има безценна стойност и ние я приемаме. Търсейки отговорите си относно деня и смисъла, важното, което е нужно да направим – е да отдадем благодарност в страхопочитание.
“Модерното” ни общество не обича израза “страх от Бога”. “Новите” учения ни учат, колко сме индивидуални и независими, показват вечичието на човека, като “личен бог” и се опитват да обезличат жертвата, която Исус направи. Дали е възможно? Историята през преминалите вече 2021 години осигурява доказателство, че този Акт е от такова общочовешко значение, че Той не може да бъде обезличен! Бог е жив!
Ние, като личности, отдадени на някаква кауза, можем ли да направим такава жертва, която да ни струва тази цена? Можем ли да извървим пътя до Голгота и то, когато не виждаме ясния резултат веднага след като сме се пожертвали?
Спасени сме и жертвата е дадена, за да можем ние в личен план да спасим душите си. Нека докато носим личния си кръст да си спомняме примера Му. Това ни дава надеждата, че там зад очертанията на кръста ни очаква Светлината и безкрайната Божия любов.
