За свободата, спасението и 3 март

Народите, както отделните хора, така и човешките общности, са участници в големия разказ за тяхното съществуване. В зависимост от разказвача, тази история може да е фалшива или истинска. Този голям разказ съдържа визия за някаква форма на спасение - нещо, случило се в историята, което ни е спасило от тежка беда, заплашваща ни с унищожение. Спасителят по дефиниция се превръща в наш изкупител - някой, който е платил цената за нашия народ и комуто дължим вечна лоялност като морален императив.   Така историята за 3 март преобладаващо е част от разказа за спасението на българите. Българите са спасени от неминуема гибел в Османската империя, техният спасител е Руската империя и така завинаги българският народ дължи вечна лоялност на Руската империя във всичките ѝ форми и превъплащения.   Това е типичен пример за фалшив исторически и тежък идолопоклонически религиозен наратив. Разбира се, за хората, които търсят свои идоли, е неизбежно да се придържат към един или друг фалшив историко-религиозен наратив. В зависимост от разпознавания като спасител, той може да бъде по-зловещ или по-хуманен. Вярата в Русия като спасител е сред най-зловещите наративи.   Друг такъв  историко-религиозен наратив е разбирането на нацията като спасител. Според този наратив нещо в нашите национални гени ни прави изключителни, специални, спасяващо ни от морето на хаос и безнравственост, в което плува светът. Този наратив е доведен до крайност от национал-социализма в Германия, но е познат и под различни по-меки форми.   Други  историко-религиозни наративи са модерните квазирелигиозни идеологии като марксизма, който стига най-далеч в принасянето на човешки жертвоприношения, спрямо всичко познато в човешката история.    Християнският наратив за народите е обобщен ясно в проповедта на апостол Павел на Ареопага, описана в 17 глава на Деяния на апостолите. Там в стихове 24-28 последователно се разкрива: Бог е Творецът на всички хора Всички народи имат една кръв (едни гени) - няма непълноценни или специално надарени народи. Разликата между народите е следствие на разликата в етичните стандарти, които възприемат и от разликата в качеството на колективния мироглед който имат. Няма генетична непълноценност, която прави народите неспособни да приемат здравословна етика и мироглед или генетично превъзходство, което да обезпечава такава склонност. На народите са отредени от Бога времена и територии с цел  да достигнат до откровението за Бога. Бог е пределната цел и смисъл на народите. Той не е далеч от народите. В Него живеем, движим се и съществуваме, ние сме Негов род. За да достигнем Божието откровение, Бог е изпратил Сина си, като Човека, който да бъде наш истински Спасител, както от суетното съществуване и от фалшивите наративи, така и от обективната вина, заради която целият свят ще бъде съден в края на историята. За да се уверим в силата на това спасение, Бог Го е възкресил от мъртвите, унищожавайки силата на смъртта. Това е истинската история, в която народите си струва да участват. Като човек, присъединен към тази история и като човек, принадлежащ на българския народ, съм благодарен на Бога за живота на момчетата от всички народи на Руската империя, които са загинали в нашата земя през 1877/78 година. Благодаря на Бога и за стечението на обстоятелствата, по силата на които България се трансформира в европейска държава, а не в част от Руската империя като Армения и Грузия, от чиито земи руските императори преди това прогонват османската власт.   Но Бог е нашият Спасител. И ние участваме в Неговата история. На Него дължим лоялност и обич и Той ни прави истински свободни.