СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 26-D
Политически и духовни фундаменталисти Четиво с продължение… Цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом“ 2 Лет.26:15-21 Проблемът на Озия е, че не е бил доволен от властта, която Бог му е дал и е искал да си добави още, като…
Политически и духовни фундаменталисти
Четиво с продължение…
Цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом“ 2 Лет.26:15-21
Проблемът на Озия е, че не е бил доволен от властта, която Бог му е дал и е искал да си добави още, като е иззел свещенически функции. Искал да съчетае в себе си царски и религиозен абсолютизъм. За това е бил наказан с проказа, бил е изведен от храма и е приключил живота си в самота, отделен от хората и отелен от примирителното служение с Бог в храма.
Тъжна съдба, нали!
Когато човек съгреши срещу храма, църквата или служението към Бог, той разрушава своите мостове за покаяние и връщане към състоянието на опрощение и праведност.
Тъжно, нали!
Всъщност така завършва и всеки, който се опита да узурпира едновременно политическата и духовната власт. Тази функция на духовен, институционален, и вселенски съдник праведно може да бъде изпълнявана само Бог. Човек е неспособен и не е достоен за това, защото е изпълнен с слабости, предубеденост, предразсъдъци, арогантност, невъздържаност и страсти, които се проявяват в най-тежка форма щом някой бъде овластен. Да бъдеш духовен и мирови съдник, блюстител на реда и изпълнител на присъди винаги ще води до тежки своеволия и жестоки извращения.
В миналото е имало прояви на християнски екстремизъм и фундаментализъм, а днес сме свидетели на насилието и трагедиите, които причинява ислямския фундаментализъм, който има амбицията шириата, т.е. ислямското право, да управлява и поддържа политическия и религиозния ред между хората. Това води само до насилие и терор към всички инакомислещи и джихад срещу друговерците.
