Смели пред смъртта

“И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче…. След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата… в Ханаанската земя.”

                                                                                                                                             (Битие 23:2,19)

Историите на хората от Библията трябва да ни наставляват и вдъхновяват. Тези илюстрации са по-добри от това да използваме Господа Исуса Христа като пример, с който да достигнем и утешим хората със слаба вяра.

Когато такива хора чуят историите на Авраам, Исак, Яков и Сара и как всички те са починали, тези посветени и боящи се от Бога вярващи няма да се боят толкова от смъртта.

Не тяхната слабост притеснява хората със слаба вяра, колкото ужасяващият изглед на мъртвите тела. Те си казват: “Ако тялото ми беше като Христовото тяло на земята и ако то не трябваше да бъде унищожено от смъртта и изядено от червеите, щях да чакам последния си ден с по-голяма смелост.” Понеже Христос оживя след три дни Неговата смърт не изглежда добър пример за умиращите хора, които са слаби във вярата. Така разумно е на тях да и бъде посочен примерът на други хора в Библията, чийто тела изтлели, точно както ще се случи и с нашите.

За разлика от тях тези с по-силна вяра се присмиват на смъртта. Те безстрашно казват: “Какво е смъртта? Какво е адът? Христос, Божият Син, се постави под Божиите закони и умря. Но смъртта на Христос победи смъртта и ни даде живот.” Ние се нуждаем от сила да вярваме и да не се съмняваме, че Христос умря за греховете ни и ни върна към живота. Ако вярваме, че Христос е направил това, така че да можем да бъдем одобрени от Бога, ние няма нужда да се боим от смъртта. Христовата смърт ни дава увереност, че нашата собствена смърт не означава нищо.

Но за слабите във вярата са удачни други примери. За тях да знаят, че Сара умряла и била погребана, им помага да приемат факта, че същото ще се случи и с тях.

Превод; Радостин Марчев