ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 19

ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ НА БОГ

„И в същата нощ Ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хората на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.“ 4 Царе 19:35

Моля, не пропускайте да прочетете глави 18 и 19, от 4 Книга на царете. Текста няма да ви бъде скучен, а поуката ще ви е полезна…

Ерусалим е бил обсаден от войските на асирийският цар Сенахериб и ситуацията е била безнадеждна. Нищо не помагало, нито дипломацията, нито дадените откупи и нито молбите са отклонили Рапсак – военачалника на асирийският цар, от намерението му да превземе града. Като за „капак“ на всичко, Рапсак застанал пред обсадените ерусалимски стени и прогласил със силен глас нови заплахи и обиди така, че да го чуят защитниците на града и да се обезсърчат. А думите му са били обидни, унизителни и арогантни.

Цар Езекия е имал само един полезен ход – да потърси Божията помощ. Тази негова реакция може да бъде добър пример за нас, които изпадаме в подобно безнадеждни ситуации. Ето какво е направил Езекия:

Първо, в знак на дълбока смирение, покаяние и скръб пред Бога, той е разкъсал дрехите си и се е покрил се с вретище (плащ от груба материя от чул) – и нас всяко изпитание, проблем или беда трябва да ни води до искрено покаяние и видимо смирение.

Второ, Езекия е влязъл в дома Господен за да се помоли на Бог – в беда ли сме, не трябва да се отделяме от Господния дом! Само така, сърцето ни няма да се закорави, разбунтува и отдели от Господа.

Трето, царя е изпратил хора при пророк Исая за да разберат Божията воля – във време на изпитание, болест или беда не трябва сами да носим товара. Трябва да по моли близки, приятели и вярващи застъпят пред Бог за нас и да молят за откровение, водителство и пророчество за да разберем Господната воля.

На края, Езекия е разгънал пред Бог арогантното писмо със заплахи и обиди, изпратено от асирийският цар. Той е осъзнал, че тези заплахи и обиди от асирийския цар са отправени преди всичко към Бог и че самия той е само адресат – под атака ли сме или под заплаха, трябва да знаем, че ние сме само „пощенската кутия“ на Бог, в която са се получили провокациите, хулите или атаките на сатана. Бъдете сигурни, че Бог чете и отговаря на „кореспонденцията“ Си! Всяка обидната заплаха, неплатима сметка или обезкуражаваща епикриза трябва да я издигнем пред нашия Господ. В духовната война Бог не е страничен наблюдател. Той воюва на наша страна. Всеки който посяга на нас, посяга към зеницата на Божието око!

Библейският разказ завършва с това, че асирийската армия е била поразена от Ангел Господен и за една нощ са погубени от мор 185 000 души, след което обсадата на Ерусалим е прекратена. А асирийския цар Сенахериб  е загинал от позорна смърт. Собствените му синове го убили до като се е покланял на фалшивите си богове.

Една стара еврейска легенда разказва, че Сенахериб е искал да разбере защо Бог е пазил и благославял толкова много евреите. Някой му разказал, че това е така, защото Авраам е обичал Бог толкова много, че е готов да принесе синът си в жертва. Сенахериб си е помислил, че ще бъде още по-облагодетелстван, ако пожертва на боговете си двама от своите синове. Те обаче научили за намерението му и го убили преди той да осъществи плановете си.
Дали тази легенда е истина, не зная, знам само, че спомена са тези, които са посегнали на Божия народ е изчезнал и че Божието слово ги споменава само като пример за последствията, които ще сполетят всички, които се опитат да им навредят или да ги поругаят.