Скъпо, много скъпо!

0

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

 

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, кат…

Скъпо, много скъпо!

Скъпо, много скъпо!

Скъпо, много скъпо! Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.   Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.                                                                                                                                                                                                                                           Матей 13:44-45 Кое е това съкровище, което, като го намери човек, остава радостен през целия си живот?   Прочетох една статия преди време, в която авторът споделяше, че тъгата го следва навсякъде и не го оставя. Без значение какво прави. Замислих се. Чак на мен ми стана тъжно. Но не задълго. Стана ми тъжно за тъгата на тъгуващия. И разбрах, сякаш не съм го знаел, просто се убедих за пореден път, че човек тъгува по родината. Тъгува по Баща си. Тук сме пришълци и чужденци. За малко сме, за кратко сме. Но не искаме да го повярваме и търсим радост и щастие във временните като нас неща, вярвайки, че те ще траят вечно. Но не траят.   Но има неща, които траят. Там, където е присъствието на Бога, там радостта не спира. Дори да дойде скръб, радостта остава. Там, където Бог присъства – не че има място, на което Той да не присъства, но там, където е желан, е Неговото царство. А именно там, в Своето царство, Той е боготвореният, Той е желаният и Той управлява. Управлява не насилствено, но онези, които с голяма радост са дошли при Него. Дошли са, привлечени от любовта Му.   Та ето за такова съкровище говори Христос, когато обяснява Божието царство с двете красноречиви, гениални притчи. Когато тъжният човек, който усеща болезнено липсата на Бога в сърцето си, се върне при Бога, той намира най-голямото съкровище. И не иска никога да го изгуби. Готов е да отдаде всичко, само и само да има тази голяма радост и това голямо богатство. Всичко угасва пред блясъка на тази любов. Няма скръб или неволя, които да помрачат радостта.   Но за да има това богатство, човек трябва да прогледне. Да види истински ценното. Да избърше очите си от заслеплението на светската суета, която възхвалява лицемерието, пошлостта и показността. Да измие очите си с живата вода на Христовите думи и да позволи на Духа да изпълни сърцето му. Тогава ще съзре, че това съкровище е било на ръка разстояние от него. И ще го грабне, и в радостта си ще го скрие в сърцето си. И ще бъде щастлив завинаги.   Търсиш ли, копнееш ли за истински живот? Той може да бъде намерен само при Източника на истинския живот. "Аз съм пътят, истината и животът", казва Исус. Там, в Него е животът. За този живот копнее сърцето ни и тъгува. Защото Божието царство, тоест животът, радостта и смисълът, не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух!   Е, който тъгува, търси, ожида това съкровище, ще го намери и ще го замени за всичко дребно и лъжовно.   Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Защото "Всяка твар е като трева, И всичката ѝ слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът ѝ окапва, Но Словото Божие трае до века"; и това е Словото, което ви е благовестено.       1 Петър 1:22-25

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.