Велика Сряда

ВЕЛИКА СРЯДА е!

Всеки ден от Страстната седмица е отбелязан с библейски събития, които разказват за живота, разпятието и възкресението на Исус. Основното 

събитие на Велика сряда е решението на един от 12те апостоли – Юда Искариотски, да предаде Исус.

С наближаването на Пасха, главните свещеници, старейшини и книжниците замислят да убият Божия Син, а Висшият Духовен Орган – Синедрионът, излиза с решение да Го осъди.                                  

Матей 26:1-5 пише: „Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двореца на първосвещеника, чието име беше Каяфа, и замислиха заговор, за да арестуват Исус крадешком и да го убият. Но те казаха,„Не по време на празника, за да не настане смут сред хората“

В Матей 26:6–13 четем, че Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на  Симон прокажения. Там идва жена, която счупва съд със скъпоценно миро и го излива на главата му.

Жените в онова време събираха пари, за да купят алабастрен съд, който им  беше буквално като банка за съхранение на пари. Само съда обикновено струваше около 3-годишна средна заплата. 

Всяка еврейска девойка пази своя алабастрен съд с миро за този, когото обича. В деня, в който се омъжва за него, тя представя пред него този съд. Но тази жена счупи своя съд и го изля върху Исус. Самото миро беше много скъпо, около едногодишна заплата.

Когато Юда, а и някои от учениците възнегодуваха, че това миро се прахосва, Исус отговори (Maрко 14:8)“Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение“

Символ на "счупването на съда" е Божият Син, Който щеше да умре, да възкръсне от смъртта и благоуханието на Неговото спасително дело да изпълни пределите на цялата земя. 

Основното събитие на Велика сряда е решението на Юда да предаде своя Учител за 30 сребърника на религиозните водачи. 

В Лука 22:3-6 четем: „Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.“

Според еврейските традиции денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики Четвъртък започва от сряда привечер.                                                                                   

Много от старозаветните заповеди е трябвало да бъдат изпълнени в определен час от деня. Когато Бог създаде времето, Той първо създаде нощта, а след това и деня. Ето защо според еврейския календар денят започва с вечерта преди него. Докато според григорианския календар денят винаги започва и завършва в полунощ, а според еврейския календар денят тече от залез до залез.

Събитията в отделните Евангелия не са подредени хронологично, като подобни произведения, написани през същия период от време. Тъй като римските и еврейските дни започват по различно време, е неуместно да бъдем догматични относно точно кои събития са се случили в конкретните дни, довели до арестуването и разпъването на Исус.