Разпространяваш ли басни?

„...и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“                                                  2 Тимотей 4:4   Думата, която в българската преводаческа традиция се е наложила като басни, в новозаветния гръцки, е митос (μῦθος 3454 Strong).   Думата е използвана няколко пъти в Новия завет и навсякъде означава измислица, интерпретация, незначителна история, на която се отдава необосновано значение. Така басните могат да бъдат „бабешки“ (1 Тимотей 4:7), „юдейски“ (Тит 1:14), „хитро измислени“ (2 Петър 1:16) или просто „басни“(1 Тимотей 1:4).   Навсякъде общото е, че басните са измислици, претендиращи да имат ключово значение, каквото всъщност нямат. Затова апостол Павел предупреждава с такова постоянство своите ученици Тимотей и Тит да не обръщат внимание на басните.   Ефектът от басните е, че отклонят християните от истината за спасението чрез живота и делото на Исус Христос и живота в Христовата благодат. Баснята претендира, че е супер знание, което отваря очите на вярващия зa „духовна реалност“, която би била непостижима чрез простосърдечен християнски живот.   Така разказвачите на басни привличат вниманието върху себе си, като източник на спасителна истина, чрез която се спасяват хората от опасности, предпазват се от заблуди, издигат се на някакво по-високо духовно ниво. Тази претенция е разпозната от апостол Павел като абсурдна и той предупреждава своите най-близки сподвижници да не обръщат внимание на басните.   Днес изглежда християнските басни отново са на мода. Такива басни са „плоската земя“, „кемтрейлс“, конспирацията как чрез ваксините се инжектират тайнствени вещества, чрез които се поема контрол над хората, и още всевъзможни глупости. Последните басни са как в закриването на олимпийските игри в Париж са закодирани ритуали, които ще отключат поредица трагични бъдещи събития, осъществени от тъмните сили.    Басните никога няма да спрат, защото желанието за слава на хора, на които благодатта на Христос им е скучна никога няма да изчезне. Така винаги ще има нужда чрез какво тези хора да блеснат – да спасяват, да осведомяват и да обясняват „тайнствените пътеки“ на духовния свят според тях.   Всъщност тези басни не са християнски, а са езически. Езичниците вярват, че светът се управлява чрез магически действия и заклинания. Еизчниците се боят от ритуали и призоваване на тъмни сили (или по-силните или равностойни по сила чужди богове). Християните знаят, че има един Бог, а всичкото зло, което може да се случи, е ограничено от Божието провидение и в крайна сметка служи за осъществяване на Божиите планове.   И така, обърнал ли си се към басните? Четеш ли басни, слушаш ли басни, разпространяваш ли басни?   Според апостол Павел, това означава, че обръщаш гръб на истината.