Книгата на пророк Малахи 3:6-12

БОГ ГОВОРИ…, а ние си мълчим.

„Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете.
Но вие питате:
Как Те крадем?
В десятъците и в приносите!
Вие сте наистина проклети,
защото вие, да, целият този народ, Ме крадете.“ Малахи 3:8, 9

Дали това пророчество да се отнася и за нас?
На този въпрос не е трудно да си отговори всеки от нас…
Достатъчно е да прецени каква е реалността в неговият живот – затрупан ли е от благословенията на „НЕБЕСНИТЕ ОТВОРИ“  или е оглозган до кокал, от несекващия апетит на „ПОГЛЪЩАТЕЛЯ“ – вижте стихове 10,  11 и 12?

Явно е, че Бог има принципи и в изливането на благословения. Тук не говоря за „евангелието на просперитета“, а за следствията от отношението на сърцата ни към Бог! Когато ние имаме съзнанието, че сме собственици и господари над всичко което имаме, смятаме че Бог си е Бог над Неговата Вселена, а ние сме си малки богове – всеки над собствената си вселена!

Обаче, ако за нас Бог е Господ, то Той е и Владетел, Господар и Собственик над всичко, което ние имаме, а ние сме само Негови настойници! Като Божи настойници сме длъжни да почетем Великият Собственик с приноси от всичко, което придобиваме, за да предадем „Божието Богу“! Приносите ни и даренията ни са от благодарност за благословенията, които сме получили от Бог. А десятъкът е предаване на една десета част, от приходите на това, на което Бог е Собственик, а ние сме над него само като настойници.

Истината обаче е, че ние често викаме сърцераздирателно: „Господи, Господи…“, но в същото време се придържаме към принципа: „Моето си е мое и с никого не го деля!“
В следствията от прилагането на този принцип са залостени или не НЕБЕСНИ ОТВОРИ и липсата на Божи благословения и развихрен ПОГЛЪЩАТЕЛ!

  *             *               *