Предимствата на малката църква

Днес в църквата, която посещавам завърши учебната година в неделното училище и децата (от няколко различни групи) получиха своите дипломи. Докато гледах учениците и техните неделни учители излезли напред за обща снимка си помислих, че доста добре познавам всички. Мога без затруднение да изредя имената им, да кажа къде живеят и да имам поне бегла представа дали преминават през някаква трудност. Причината за това е проста – аз съм част от сравнително малка църква, която в неделя сутрин събира обичайно около 40 души – включително децата.

Малките църкви често изпитват нещо, което донякъде наподобява групов комплекс за малоценност. Те са склонни да се сравняват с големи църкви, които разполагат със значителни бюджети, развиват множество програми, притежават големи сгради, формират хвалебни групи на доста професионално ниво и правят доста впечатляващи „пърформънси“ кръщавайки да кажем 15-20 души наведнъж. Изглежда съвсем естествено по-малките братчета и сестричета да усещат повече или по-малко благородна завист.

Самият аз през по-голямата част от християнския си живот съм бил част от две църкви, които за българските мащаби са се смятали за големи – някъде от порядъка на 200 човека. Когато преди няколко години се преместих да живея на ново място и в следствие от това прехвърлих членството си в местната църква за първи път имах възможност за по-продължително време да се потопя в динамиката на малкото църковно общество – която трябва да призная е доста по-различна от тази на една голяма църква. Едно от най-характерните неща е, както казах, много по-голямата интимност и връзка в една такава група хора. Докато в една голяма църква е сравнително лесно да останеш анонимен, запазвайки отношенията на ръка разстояние – независимо дали искаш това или не – в малката това е практически невъзможно. Самият размер съдейства за една от най-важните характеристики на новозаветната „екелсия“ (събрание, църква) – споделяне на живот. Разбира се, има начини, по които голямата църква може да постигне подобен ефект (малки групи, насърчаване на лични приятелства и  т.н.) – всъщност тя трябва да прави това – но малкото общество способства това да се осъществява много по-лесно и естествено.    

Истината е, че всяка църква е различна и трябва да сме предпазливи в обобщенията. В същото време няма причина малкото общество да бъде смятано за „по-неуспешно“ от голямото просто по причина на своя размер. Това се отнася дори до чисто статистическите показатели – макар че християнската вяра никога не може да бъде сведена единствено до тях. Нека да вземем например броят на обръщенците. Като число голямата църква лесно бие малката. Когато обаче разбием нещата на съпоставими проценти картината много лесно може да се окаже съвсем различна. Нека да го кажа по следния начин. Много по-впечатляващо е да видиш как една църква от 200 човека кръщава 15 души докато друга от 40 човека само 4. В процентно отношение обаче 1 кръстен от малката църква се равнява на 5 от голямата. От тази перспектива малката църква всъщност е достигнала до повече нови хора от голямата. Тя е евагелизирала повече и по-успешно. Подобни примери могат да се умножат, макар че – нека да го кажа отново – подобни обобщения лесно подвеждат и то и в двете посоки.

Истината е, че малките църкви могат да бъдат равностойни на големите и по качеството на вътрешния си духовен живот и по способността си да достигат до нови хора с благата вест.

Повечето църкви и по света и у нас са малки църкви. Повечето християни са част от такива общности. Това е било валидно за цялата история и едва ли ще се промени за в бъдеще. От време на време Бог издига големи и привличащи вниманието мега-общности и когато те са здрави, ясно проповядват благовестието, успешно достигат до невярващите и изграждат ученици ние трябва да сме благодарни за тях. Въпреки това доста малък процент от вярващите са част от тях. Повечето от нас са част от малки, обикновено незабележими и често страдащи от комплекс за малоценност църкви. Но няма реална причина те да се чувстват така. Малките църкви винаги са били част от Божия план и продължават да са такива. Те могат да вършат това, за което са били създадени и оживявани от Божия Дух не по-зле от големите – а нерядко дори по-добре и успешно. И това „това“ всъщност е преобладаващата част от общата картина, която Бог вижда дори ние да сме слепи за нея.