Истинската междузвездна война

0

В началото на Ефесяни виждаме, че Бог разкрива своя план. Той ни е избрал преди създанието на света, осиновил ни е, изкупил ни е и ни е простил чрез жертвата на Исус Христос. Той ни е примирил със Себе си и помежду ни и ни е поканил да станем част о…

Истинската междузвездна война

Истинската междузвездна война

Истинската междузвездна война В началото на Ефесяни виждаме, че Бог разкрива своя план. Той ни е избрал преди създанието на света, осиновил ни е, изкупил ни е и ни е простил чрез жертвата на Исус Христос. Той ни е примирил със Себе си и помежду ни и ни е поканил да станем част от Неговото ново човечество, да Му подражаваме в единство и да упражняваме многообразните си дарби и служения, да отхвърлим нечистотата и да живеем в святост.   Този живот на единство, многообразие, чистота и хармония може да изглежда като красив идеал, но в края на Ефесяни ап. Павел ни приземява, като ни връща към една много по-сурова действителност. Разкрива ни една невидима духовна битка, която бушува под обозримата повърхност. Една истинска междузвездна война.   Ние имаме нужда от този преход, защото князът на този свят е Сатана. Ние сме от Божия отбор, затова нямаме избор освен да се изправим против този Божи враг. Трябва да отговорим на този вълнуващ призив за битка, за която няма примирие или спиране на огъня и която ще продължи до края на живота или до края на историята. Началните думи „най-после“ по-скоро трябва да се преведат като „отсега нататък“, „през останалото време.“ Целият период между двете идвания на Христос ще се характеризира с конфликти и сблъсъци. Нека прочетем Ефес. 6:10-24.   За да победим в каквато и да е война, важно е да познаваме много добре врага си и да отидем на бой подготвени и въоръжени, ако не искаме да бъдем разгромени. Затова той започва с описание на врага: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (ст.12).   Сигурно мнозина от вас са гледали „Междузвездни войни” на Джордж Лукас. Там се разказва за една спираловидна галактика, населена от най-различни същества, повечето от тях нехуманоиди. Този филм сигурно е основният виновник за широкоразпространената вяра в извънземен живот. Но причината да ви разказвам за него е, че там се води битка между добрите и лошите, между джедаите и ситите, които се стремят да завладеят галактиката. Целият сюжет е много интересен, защото в него има летящи кораби, дроиди (роботи които служат на хората) и една непрекъсната битка между силите на доброто и на злото. Но ние знаем, че всичко това е измислица.   Битката, която се описва в Ефесяни 6 гл., обаче е истинска. Истинска междузвездна война. И ап. Павел ни казва, че това е войната на нашия живот. Тази война не е с хора или нехуманоиди, а с космически разумни същества, с демони, личности, макар че те могат да използват структури, традиции и институции. Това не е нещо ново за Павловите читатели, които сигурно са чували за случая с юдейските заклинатели в Ефес, които лекомислено се опитват да изгонят зъл дух в името на Исус без да познават Исус, но са принудени да бягат панически „голи и ранени“ (Деян. 19:13-17).   Войнствата, изправени срещу нас имат три главни характеристики. Първо, те са могъщи. „Началства“ и „власти“ говорят за различни рангове на зли духове в йерархията на ада. Всесветски управители („космократорес“, гр.) се използва за планети, които управляват съдбата на човечеството. Исус нарича дявола „княз на този свят“ и казва, че „целият свят лежи в лукавия“ (Мат. 4:8,9; Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Като похитители началствата и властите не са приели положението си и не са унищожени, продължават да упражняват значителна власт.   Второ, те са нечестиви. Демоните са водени от разрушителни цели, стремят се да вършат зло, не добро, мразят светлината, затова са „всесветски управители на тая тъмнота“; нямат нравствени принципи и не се водят от възвишени чувства; напълно безскрупулни са в преследване на злите си кроежи.   Трето, те са коварни. В ст. 11 Павел пише за „хитростите на дявола“. Един коментатор говори за „военните хитрини“, което изразява съчетание от тактическа проницателност и изкусна измама. Дяволът рядко атакува открито, предпочита тъмнината пред светлината и ни пленява без нищо да подозираме. Той е опасен като вълк, но влиза в Христовото паство предрешен като овца. Понякога налага силата си като лъв, но по-често е коварен като змия (1 Петър 5:8). Предпочита да ни подведе да направим компромис или да сгрешим.   Симпсън: „Дяволът следва двойнствена и пъклена политика. В набезите му се редуват тактиките на заплашване и подмазване. Той играе ролята и на тиранин, и на измамник.“   Един млад човек се разхождал в гората в една прохладна есенна вечер, когато чул шумолене в тревата. Погледнал и видял змия и се изплашил. Но преди още да се мръдне, змията проговорила: „Аз ще умра. Тук е много студено за мен и измръзвам. Няма храна и умирам от глад. Моля те, сложи ме в пазвата си и ме свали в долината.” „Не”, казал младежът, „познавам те аз. Ти си гърмяща змия. Ако те взема, ще ме ухапеш и ще умра.” „Ами”, казала змията. „Няма да те ухапя. Ако направиш това за мен, ще бъдеш моят спасител. Няма да те нараня.” Младежът се съпротивлявал известно време, но змията била много убедителна и красива. Накрая я взел, пъхнал я в пазвата си и я отнесъл в долината. Там я положил нежно на тревата и тогава изведнъж змията се изправил, изсъскала, скочила и го ухапала по крака. „Но ти обеща...”, извикал от болка младият човек. „Ти знаеше каква съм, когато ме взе”, отговорила змията и се шмугнала и изчезнала в тревата.   Най-голямата хитрина на дявола е да успее да убеди хората, че той не съществува. Неслучайно повече хора вярват в съществуването на Бога, отколкото в съществуването на дявола, което е абсурд. (според една статистика в България – 34% атеисти, 17-ти сме по нерелигиозност в света!)   Следователно, силите на тъмнината са могъщи, нечестиви и коварни. Ние участваме в истинска междузвездна война с дявола и неговата армия. Как можем тогава да се изправим срещу тези врагове? Само Божията помощ може да ни защити и освободи от мощта, злото и лукавството на дявола. Бог е по-силен от началствата и властите. Те са разгромени от Христос на кръста и сега са под Неговите и нашите нозе.   И тъй, ние трябва да се облечем с Божието всеоръжие, за да устоим на хитростите на дявола. Но също така Павел ни напомня, че трябва да „заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (ст.10). Следователно, ние се нуждаем от Божието всеоръжие, но ние също имаме отговорност – ние сме тези, които трябва да го вземат и да си служат с него.   Първо, причината да се облечем с божественото оръжие е „за да можем да устоим срещу хитростите на дявола“ (ст.11). Глагола „стоя, устоявам“ се повтаря 4 пъти в тези стихове, което ни напомня, че можем да станем лесна плячка за дявола, ако сме колебливи и не се уповаваме на Христос.   Изразът „Божието всеоръжие“ е превод на гръцката дума „паноплия“, което означава „цялостните доспехи на тежковъоръжен войник“. Тук Павел представя подробно 6-те части на въоръжението на войника – пояс, бронен нагръдник, обувки, щит, шлем и меч и ги използва, за да изобрази истината, правдата, благовестието, вярата, спасението и Божието слово. Павел знае как изглеждат римските войници. Докато диктува посланието към ефесяните той е вързан с верига към китката на един от тях. Сигурно това може би е подтиквало Павловото въображение.   През 1655 г. Уилям Гърнъл пише книга на тема „Християнинът в пълно въоръжение“, която обхваща три тома, състои се от 261 глави и 1472 страници. Той казва: „На небето ние няма да се явим с оръжие, а в одежди на славата. Но тук трябва да ги носим денем и нощем. Трябва да ходим, да работим и да спим с тях, иначе няма да бъдем истински воини на Христос“.   Нека видим кои са елементите на това въоръжение.   Поясът или коланът (ст.14) на войника в Римската империя бил особено важен. Пристягал е туниката му и на него се крепял мечът му. Осигурявал свободния вървеж на войника и придавал усещане за сила и увереност. Той символизира истината, което може да означава две неща: от една страна, това е истината на благата вест; от друга – истината е искреност или честност. Бог иска от нас да останем честни и истинни. Да мамиш, да сплетничиш и да въртиш интриги означава да играеш по правилата на дявола. За духовното здраве честността спрямо самия себе си е задължителна.    „Който не казва истината относно дребните неща не може да му се вярва в големите.”Айнщайн; „Да вярваш в нещо и да не го живееш е нечестно”Махатма Ганди.   Вторият елемент на християнското въоръжение е броненият нагръдник на правдата (ст. 14). „Правда“ (дикайосине) означава в писанията на Павел „оправдание“, т.е Божието желание да възстанови достъпа на грешниците до самия Него чрез Христос. Следователно броненият нагръдник символизира силната духовна защита, която имаме поради оправданието си. Ние сме облечени с праведност, която не е наша собствена, а Христова. Когато сме в Христос, ние вече не сме осъдени, а сме защитени от клеветническите атаки на злия. Неговото еврейски име (Сатана) означава „противник“, а гръцкото му име (диаболос) означава „клеветник“. „Сега, прочее, няма никакво осъждение за тия, които са в Христа Исуса…“ (Рим. 8:1)    Това е християнската увереност в „праведността“ ни пред Бога чрез Христос. Православното богословие неправилно учи, че човек не може да бъде уверен в спасението си. Увереността в спасението не трябва обаче да води до чувство за ненаказуемост, а трябва да се приема със смирена благодарност, защото иначе спасението може да бъде изгубено. Това е здравият нагръдник, който ни защитава от обвиненията на Сатана.   Също като поясът на истината, и нагръдникът на правдата би могъл да символизира две неща – второто му значение е „праведност на характера и поведението“. Ние можем да устоим на изкушенията на Сатана, когато се стремим към „праведността“. Отново виждаме съчетание на две неща – този път на прошката и почтеността.   Следващи са „обувките на благовестието“. Тук ап. Павел има предвид т.н. калига (боти) на римския легионер, които били направени от кожа, оставяли пръстите свободни, имали плътно подковани подметки и били привързани към глезените и пищялите с повече или по-малко украсени каишки. Те позволявали на войника да участва в дълги походи и го правили устойчив в битка, като същевременно го предпазвали от подхлъзване.   Обувките на християнския воин са „готовност за благовестието на мира“ (ст.15).  Готовност е превод на хетомасия, което означава „подготовка“ или „твърдост“. Ние трябва да бъдем винаги непоколебими и винаги готови да свидетелстваме за Исус като Божи миротворец.   Този стих прилича на Кол. 2:17: „И като дойде, благовества мир“, и на Исая 52:7: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир!“ Както пише Йоханес Блаув, „Мисионерската работа е като чифт сандали, които са били дадени на Църквата, за да излезе на пътя и да не спира да възвестява тайната на благовестието.“   Обуваш ли обувките на благовестието? Благовестваш ли Божия мир? Каниш ли хора на църква? Покани ли някого на Рождественото тържество? Дяволът се страхува от благовестието и го мрази, защото то е Божията сила, която спасява хората от неговата тирания.   Четвъртият елемент на въоръжението ни е „щитът на вярата“ (ст. 16). Тази дума означава голям, продълговат щит с размери 1,2 на 0,75 м, способен да прикрие напълно човека. Латинското му название е скутум. Той бил изработван от два пласта дърво, слепени един към друг и покрити първо с лен и след това с кожа. Бил пристегнат с желязо в горния и долния си край. Той бил специално предназначен да отклонява опасните запалителни материали, изстрелвани с метателни оръжия, които са се използвали тогава, и особено стрелите, които преди да се насочат срещу врага се потапяли в смола и се запалвали.   Какво представляват стрелите на дявола? Те включват злонамерени обвинения, подбуждащи ни към чувство за несъществуваща вина, спонтанно възникващите ни мисли на съмнение, непокорство, бунт, страст, злоба или страх.   В „Писмата на душевадеца” Клайв Стейпълтън Луис разказва за следното напътствие на Душевадеца към Горчилко: „Драги ми Горчилко, щастлив съм да чуя, че възрастта и професията на пациента ти правят възможно, но съвсем не сигурно той да бъде мобилизиран в армията. За нас е добре той да се намира в състояние на максимална несигурност и съзнанието му да е пълно с противоречиви представи за бъдещето, всяка от които да бъди надежда или страх. Няма нищо по-добро от напрежението и безпокойствието, за да барикадираш едно човешко съзнание против Врага. Той иска мисълта на хората да бъде заета с това, което вършат; нашата задача е да ги караме да мислят за онова, което ще им се случи.”   С нашия „щит на вярата“ можем да угасим всички подобни стрели. Именно чрез вярата си във време на страх, съмнения и потиснатост намираме опора в Божиите обещания. Чрез вяра във време на изкушения черпим сили от Божията мощ. В „Пътешественикът от този свет до онзи” на Банян, бясът (звярът) Аполон се присмива над Християн, докато го заплашва: „Ей сега ще ти извадя душицата.“ „И в този момент, продължава Бънян – той изстреля пламтяща стрела към гърдите му, но Християн имаше щит в ръката си, с който я пресрещна, и така се предпази от опасността.“   Следващият елемент на всеоръжието е шлемът на римския войник. Той обикновено се изработвал от здрав метал – бронз или желязо. Бил подплатен с филц или сюнгер, бил недосегаем за брадва или чук. В някои случаи прикачената отпред козирка осигурявала допълнителна защита.“ Тук Павел говори за „шлема на спасението“ (ст.17), който трябва да носим. Именно Божията спасителна сила е нашата единствена защита срещу врага на душите ни. Както пише Чарлз Ходж, „Това, което краси и предпазва християнина, което му позволява уверено и радостно да държи вдигната главата си, е фактът, че е спасен.“   Последното шесто оръжие е „мечът“ (ст. 17). От всички оръжия мечът е единственият, който може да се използва както за нападение, така и за защита в невидимата междузвездна война. Нападението което има предвид Павел е непосредствения сблъсък с противника, защото е употребена думата макаира, къс меч. „Мечът на Духа“ е отъждествен с Божието слово, така че мечът е предназначен да прониква през защитни стени, които хората издигат, да пробужда съвестта им и да ги подтиква към духовно пробуждане.   Бог го полага в ръцете ни също, за да можем да го използваме както когато се съпротивляваме на изкушенията, така и за благовестване. „Божието слово е по-остро от всеки меч, остър и от двете страни“ (Евр. 4:12). Ние не трябва никога да се срамуваме да го използваме.   Това е Божието всеоръжие, което Бог ни дарява. Но е наша отговорността да го вземем, да се облечем в него и да го използваме срещу силите на злото в истинската междузвездна война, в която участваме. И най-накрая, ние трябва да сме сигурни, че разполагаме с всеки елемент на въоръжението, за да е осигурена защита на всяка част от тялото ни.    (ст. 21-24) Накрая Павел завършва с молитва, за да ни напомни, че с нея трябва да е проникната цялата ни духовна битка и воюване. Обличането на Божието всеоръжие по същността си е молитва – молитва в Духа, инициирана и водена от Него, както и Божието слово е мечът на Духа, който самият Той използва. Така Писанието и молитвата са неделимо свързани - те са двете основни оръжия, които Духът поставя в ръцете ни. Ние трябва да се молим на всяко време, с всякаква молитва и молба – постоянно. Защото участваме в истинска, макар и невидима война.   И да бъдем бодри и бдителни (ст. 18) – предвид неочакваното завръщане на Христос, но и набезите от изкушения, за да не ни завари неподготвени.    Tук Павел стига до края на писмото, което е диктувал. Взема перото от Тихик, на когото най-вероятно е диктувал и написва собственоръчно последните 1-2 изречения. В древността хората са завършвали писмата си с пожелание. Павел завършва с 2 молитви, в които ключови думи са ‘мир’ и ‘благодат’. Той се моли за мир, любов и вяра и рисува една красива картина на общението в църквата. Във втората молитва – „Благодат да бъде с всички, които искрено любят нашия Господ Исус Христос.“ Той се моли всички, които обичат Господ Исус Христос, да могат да изпитват Божията благодат вечно.   Така Павел започва с поглед отправен към предвечното минало и завършва с перспективата за една безсмъртна надежда.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.