Аспектите на гордостта

0

„Има поколение, което кълне баща си, и не благославя майка си. Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си. Има поколение – колко високо са очите им и колко са надигнати клепачите им! Има поколени…

Аспектите на гордостта

Аспектите на гордостта

Аспектите на гордостта „Има поколение, което кълне баща си, и не благославя майка си. Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си. Има поколение – колко високо са очите им и колко са надигнати клепачите им! Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, за да изпояжда от земята сиромасите, и немотните сред човеците.”                                                 (Притчи 30:11-14)   Всеки стих започва с описание на различен тип човек. Хората, които се обръщат срещу родителите си (30:11), не са същите като тези, които потискат бедните (стих 14). И все пак в друг смисъл всички тези стихове говорят за аспектите на гордостта, която тук се разглежда като покваряваща и изкривяваща всички взаимоотношения.   Първо, гордостта ни кара да мразим властта (стих 11) и така се противопоставяме на родителите си, първите авторитети в живота ни.   На следващо място, тя ни заслепява за нашите собствени недостатъци (стих 12), изкривявайки отношенията ни със самите нас, така че да не можем да променим това, което не е наред с нас (нашата нечистота). Освен това то ни прави надменни и пренебрежителни към другите (стих 13).   И накрая, то ни подтиква да бъдем безмилостни и несправедливи към онези, които социално стоят под нас (стих 14). Гордостта е всеобхватно зло. „Нехайството, гневът, алчността, пиянството и всичко останало са само бълхи в сравнение с тях: именно чрез гордостта дяволът стана дявол: Гордостта води до всеки друг порок: тя е пълното анти-Божие състояние на ума.”   Колко диаметрално противоположно е това на „умът“ на Христос (Филипяни 2:1-5), който казва: „Не търся слава за себе си“ (Йоан 8:50).   Как гордостта изкривява взаимоотношенията ви?   Молитва: Господи, признавам, че съм твърде горд, за да призная колко съм горд. Едва когато чета за Твоето велико смирение в евангелията, започвам да виждам липсата му у мен. Покажи ми повече от тази болезнена истина, за да мога да бъда по-свободен от отровното влияние на гордостта. Амин.   Превод: Радостин Марчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.