Наопаки, всъщност налице

0

Буря. Вълни. Кораб. Скърца и се огъва. На ръба е да се разпадне под напора на вятъра и ударите на вълните. Вътре – шепа народ, отчаян и обезверен. Животът си отива. Бавно. Ден след ден. Надеждата угасва у всички…

Не у всички.

 

Ед…

Наопаки, всъщност налице

Наопаки, всъщност налице

Наопаки, всъщност налице Буря. Вълни. Кораб. Скърца и се огъва. На ръба е да се разпадне под напора на вятъра и ударите на вълните. Вътре - шепа народ, отчаян и обезверен. Животът си отива. Бавно. Ден след ден. Надеждата угасва у всички... Не у всички.   Един мъж е различен. Вятърът - същият. Корабът - също. Дните еднакво дълги. Небето еднакво черно. Морето страшно. Вълните удрят същия кораб. Края го виждат всички. Но един мъж не го вижда. Защото краят го няма.   Мъжът просто е различен. Тълпата не може да го смаже. Не може да претопи увереността му. Той гледа небето, но вижда над него. Вслушва се в тишината и тя не мълчи, но говори.   Апостол Павел е мачкан като всички останали от тежките вълни. Притискан е от ниското небе. Ушите му чуват същия писък на огъващия се кораб. Но чува и още нещо. Той надзърта над хоризонта. Вижда ръката на Бога. Чува гласа на Неговия ангел. И сърцето му е пълно с надежда.   Вътре в тази буря, на път за Рим, с несигурно на пръв поглед бъдеще, апостолът гледа с увереност и надежда. Той е изпратен от Бога до древния град и няма сила, която да го спре. Затова може да гледа през облаците и да преминава през вълните. Защото не зависи от обстоятелствата, но от Този, Който ги управлява.   Бурята може да смаже, но може и да издигне. В бурята едни хора виждат гибел. Други виждат нови възможности. Виждат Бога.   И интересното е, че в своя път към Рим, воден като затворник, Павел не само не пада в капана на страха, роптанието и негативизма, натиснат от общественото настроение, но преобръща отчаянието на смазаните пътници в надежда. Той е, който задава стандарта!   Вятърът ечи. Корабът се огъва. Но в един момент вятърът започва да се огъва. И да отстъпва.   Павел продължава напред.   И тогава Рим се огъва. Превива се през кръста. И се покланя на Спасителя.   Защото Христос управлява!  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.