Какво се случи

Защо при толкова много гонени и затворени за вярата си християни по света, случаят с Юсуф Надархани (или Йосеф Надаркани) привлече толкова силно вниманието на толкова много хора по целия свят? Какво иска Бог да покаже на народа Си, чрез задържането, изпитването на вярата и освобождаването на пастор Надархани?
Проследяването на всички тези събития около затварянето на Надархани, опитите на властите в Иран да го принудят да се отрече от вярата си, и съответните призиви към световната християнска общност да се застъпи за неговото освобождаване откроиха три важни неща, за които често говорим, четем, и слушаме: 1) Устояването по време на изпитания; 2) Истинското поклонение; и 3) Силата на християнското единство.
Устояване по време на изпитания
Всички опити на режима в Иран да принудят Надархани да се отрече от вярата си в Христос, както и да отрече, че Исус Христос е Божи Син и Бог (понеже според Корана Иса или Исус Христос е само един от 124-те хиляди пророци изпратени от Аллах) завършиха с неговото: „Не Мога“. Цената за такъв отговор в Иран и в много други ислямски страни обикновено е смърт, още повече, когато става въпрос за бивш мюсюлманин, който се е обърнал от исляма към християнството. И не само обърнал, но и активно проповядващ тази чужда и омразна за режима в Иран вяра и свързаната с нея ценностна система. Цената за неговото „Не Мога“ не беше само неговия живот, но и бъдещето и живота на неговата съпруга, двамата му сина, а може би и на някой от неговите роднини и близки приятели. И въпреки всичко, той каза Да на Христос и Не на своите гонители. В Откровение 2:13 Христос казва:
„Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.“
 Истинското поклонение
Истинските поклонници, за които говори Исус в Йоан 4:23 не се покланят на Отец само в неделя сутрин от 10 до 12 часа. Не се покланят и само, когато се молят в скришната си стаичка, ходят на църква, слушат проповеди или поучения, четат Библията или друга християнска литература или пък служат по някакъв начин на хората около тях. Истинското поклонение на Отец в дух и истина е във всяка област на нашия живот, независимо от обстоятелствата, времето или мястото където сме, хората с които сме, или дейността която извършваме. То е просто начин на живот и Надархани ни даде пример за истинско поклонение.
Той се покланяше на Отец, като не се отрече от вярата си в Него и Неговия Син Исус Христос, а се предаде изцяло на Божията воля. Покланяше се на Отец с добрия пример за устояване по време на изпитания, който даваше в продължение на 3-те години затвор на своите братя и сестри в родния си град Ращ, в Иран и по целия свят. Покланяше се на Бог и със своето покорно и смирено отношение към властите, които Бог е поставил над него (1 Петър 2:13-17; Римляни 13:1-7), същите тези, които го гонеха и искаха смъртта му, без обаче да се отрече от своята вяра в Живия Бог и без да прави компромиси по отношение на своите принципи и убеждения. В едно от своите писма публикувано в този блог Надархани пише:
„Аз се опитвам да бъда смирен и покорен към тези, които са на власт, покорен към тези във властта, които Бог е определил да бъдат представители на моята страна, и се моля да управляват страната според Божията воля и да бъдат успешни в това. Знам, че по този начин се покорявам на Божието Слово. Опитвам се да се покорявам заедно с тези, които виждам, че са в същото положение като мен. Те никога не се оплакват, а оставят Божията сила да се изявява в техния живот. … Така, аз моля всички възлюбени да се молят за мен, така както и Святото Слово казва. Накря, се надявам това (освобождаването) да стане възможно най-скоро, така че властите в моята страна да го направят със свободна воля според тяхното наказателно право и закони, на които са подвластни.“
Силата на християнското единство
Третото нещо, на което станахме свидетели е мощното действие на Бог, предизвикано от единството на вярващите християни по целия свят. Може би някой от вас ще кажат, че освобождаването на Надархани е следствие от намесата на политици и други обществени фигури в Америка и Европа, който са упражнили достатъчно силен политически натиск за неговото освобождаване. Имайки предвид негативното отношение на властите в Иран към Америка и нейните съюзници в Европа (стигащо до открита омраза и ненавист на всичко идващо от тези страни и култури), едва ли тези призиви са оказали нужния натиск за неговото освобождаване. Ако властта в Иран не се подава на далеч по-силния политически натиск от същите тези страни за спиране на ядрената си програма, чийто отказ за сътрудничество може да доведе и до сериозен военен конфликт, то какво да кажем за едно съдебно решение на един обикновен техен гажданин. Но даже и да приемем за водеща в изхода на това дело мащабната кампания на политици и организации от цял свят настояващи за неговото освобождаване, това показва единсвено силата на единството на християните да защитават правдата и правосъдието, дори и там където те не се зачитат.
Но аз мисля, че намесата на политици и организации, както и самото решение на властите в Иран е по-скоро следствие на едно друго единство – единството в съгласие и молитва пред Бог на вярващите независимо от техните географски, културни, езикови и други различия. Единството за което Христос се моли на своя Отец преди да бъде предаден на своите гонители в Йоан 17:20-23:
„И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“
И така, това което стана чрез затварянето и освобождаването на Надархани, е че Бог ни показа как трябва да Му се покланяме независимо от изпитанията, които идват в нашия живот, и как нашето освобождаване от веригите на противника става преди всичко чрез силата на нашето единство в Исус Христос.
Чарлз Х. Брент казва:
“Единството на християните не е лукс, а необходимост. Светът ще върви накуцвайки, докато молитвата на Христосвсички да бъдем едно не получи своя отговор. Трябва да имамеединство, не на всяка цена, а независимо от рисковете.Единната църква е единствената жертва, която смеем да представим на идващия Христос, защото само в нея Той ще намери място за обитаване.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.