Какво се случи

Какво се случи

01.09.2012 0 By Evangelsko.info
Защо при толкова много гонени и затворени за вярата си християни по света, случаят с Юсуф Надархани (или Йосеф Надаркани) привлече толкова силно вниманието на толкова много хора по целия свят? Какво иска Бог да покаже на народа Си, чрез задържането, изпитването на вярата и освобождаването на пастор Надархани?
Проследяването на всички тези събития около затварянето на Надархани, опитите на властите в Иран да го принудят да се отрече от вярата си, и съответните призиви към световната християнска общност да се застъпи за неговото освобождаване откроиха три важни неща, за които често говорим, четем, и слушаме: 1) Устояването по време на изпитания; 2) Истинското поклонение; и 3) Силата на християнското единство.
Устояване по време на изпитания
Всички опити на режима в Иран да принудят Надархани да се отрече от вярата си в Христос, както и да отрече, че Исус Христос е Божи Син и Бог (понеже според Корана Иса или Исус Христос е само един от 124-те хиляди пророци изпратени от Аллах) завършиха с неговото: „Не Мога“. Цената за такъв отговор в Иран и в много други ислямски страни обикновено е смърт, още повече, когато става въпрос за бивш мюсюлманин, който се е обърнал от исляма към християнството. И не само обърнал, но и активно проповядващ тази чужда и омразна за режима в Иран вяра и свързаната с нея ценностна система. Цената за неговото „Не Мога“ не беше само неговия живот, но и бъдещето и живота на неговата съпруга, двамата му сина, а може би и на някой от неговите роднини и близки приятели. И въпреки всичко, той каза Да на Христос и Не на своите гонители. В Откровение 2:13 Христос казва:
„Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.“
 Истинското поклонение
Истинските поклонници, за които говори Исус в Йоан 4:23 не се покланят на Отец само в неделя сутрин от 10 до 12 часа. Не се покланят и само, когато се молят в скришната си стаичка, ходят на църква, слушат проповеди или поучения, четат Библията или друга християнска литература или пък служат по някакъв начин на хората около тях. Истинското поклонение на Отец в дух и истина е във всяка област на нашия живот, независимо от обстоятелствата, времето или мястото където сме, хората с които сме, или дейността която извършваме. То е просто начин на живот и Надархани ни даде пример за истинско поклонение.
Той се покланяше на Отец, като не се отрече от вярата си в Него и Неговия Син Исус Христос, а се предаде изцяло на Божията воля. Покланяше се на Отец с добрия пример за устояване по време на изпитания, който даваше в продължение на 3-те години затвор на своите братя и сестри в родния си град Ращ, в Иран и по целия свят. Покланяше се на Бог и със своето покорно и смирено отношение към властите, които Бог е поставил над него (1 Петър 2:13-17; Римляни 13:1-7), същите тези, които го гонеха и искаха смъртта му, без обаче да се отрече от своята вяра в Живия Бог и без да прави компромиси по отношение на своите принципи и убеждения. В едно от своите писма публикувано в този блог Надархани пише:
„Аз се опитвам да бъда смирен и покорен към тези, които са на власт, покорен към тези във властта, които Бог е определил да бъдат представители на моята страна, и се моля да управляват страната според Божията воля и да бъдат успешни в това. Знам, че по този начин се покорявам на Божието Слово. Опитвам се да се покорявам заедно с тези, които виждам, че са в същото положение като мен. Те никога не се оплакват, а оставят Божията сила да се изявява в техния живот. … Така, аз моля всички възлюбени да се молят за мен, така както и Святото Слово казва. Накря, се надявам това (освобождаването) да стане възможно най-скоро, така че властите в моята страна да го направят със свободна воля според тяхното наказателно право и закони, на които са подвластни.“
Силата на християнското единство
Третото нещо, на което станахме свидетели е мощното действие на Бог, предизвикано от единството на вярващите християни по целия свят. Може би някой от вас ще кажат, че освобождаването на Надархани е следствие от намесата на политици и други обществени фигури в Америка и Европа, който са упражнили достатъчно силен политически натиск за неговото освобождаване. Имайки предвид негативното отношение на властите в Иран към Америка и нейните съюзници в Европа (стигащо до открита омраза и ненавист на всичко идващо от тези страни и култури), едва ли тези призиви са оказали нужния натиск за неговото освобождаване. Ако властта в Иран не се подава на далеч по-силния политически натиск от същите тези страни за спиране на ядрената си програма, чийто отказ за сътрудничество може да доведе и до сериозен военен конфликт, то какво да кажем за едно съдебно решение на един обикновен техен гажданин. Но даже и да приемем за водеща в изхода на това дело мащабната кампания на политици и организации от цял свят настояващи за неговото освобождаване, това показва единсвено силата на единството на християните да защитават правдата и правосъдието, дори и там където те не се зачитат.
Но аз мисля, че намесата на политици и организации, както и самото решение на властите в Иран е по-скоро следствие на едно друго единство – единството в съгласие и молитва пред Бог на вярващите независимо от техните географски, културни, езикови и други различия. Единството за което Христос се моли на своя Отец преди да бъде предаден на своите гонители в Йоан 17:20-23:
„И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“
И така, това което стана чрез затварянето и освобождаването на Надархани, е че Бог ни показа как трябва да Му се покланяме независимо от изпитанията, които идват в нашия живот, и как нашето освобождаване от веригите на противника става преди всичко чрез силата на нашето единство в Исус Христос.
Чарлз Х. Брент казва:
“Единството на християните не е лукс, а необходимост. Светът ще върви накуцвайки, докато молитвата на Христосвсички да бъдем едно не получи своя отговор. Трябва да имамеединство, не на всяка цена, а независимо от рисковете.Единната църква е единствената жертва, която смеем да представим на идващия Христос, защото само в нея Той ще намери място за обитаване.”