Грижата за възрастните в семейството

0

Предишната част можете да си припомните тук.

 

Оставянето и прилепването не означават това, което обичайно се смята в съвременното западно общество, където семейството, съставено от баща майка и деца, представлява почти непревземаема кр…

Грижата за възрастните в семейството

Грижата за възрастните в семейството

Грижата за възрастните в семейството
Предишната част можете да си припомните тук.

 

Оставянето и прилепването не означават това, което обичайно се смята в съвременното западно общество, където семейството, съставено от баща майка и деца, представлява почти непревземаема крепост за останалите роднини. Това става особено актуално, когато членовете на по-широкото семейство остаряват и, както често се случва, лежат болни преди да починат. Заедно с удължената продължителност на живота поради съвременната медицина идва и очакването, че ще са необходими повече грижи, за по-дълги периоди по отношение на родителите, бабите и дядовците от техните деца. Писанието ни заповядва, включително и в 

десетте заповеди, в които Бог обобщава моралния закон на Своя народ, че трябва да „почитаме баща си и майка си” (Изход 20:12). Както видяхме апостол Павел споменава тази заповед в контекста на децата и родителите в дома (Еф. 6:1-2), но причината за това е, че детството е времето, когато ние първоначално се учим да почитаме родителите си, а не понеже тази почит свършва с настъпването на пълнолетие. Всъщност повечето библейски наставления да почитаме баща си и майка си съвсем не са дадени на малки деца, а на зрели хора по отношение на техните възрастни родители. Освен това по-голямата част от това не е свързано с някакъв  емоционален израз на благодарност (макар че той, разбира се, има своето място) колкото с това, което можем да наречем икономика. Едно дете трябва да се грижи за родителите, които са се грижели за него.

 

Преди години говорех на събитие в един университет, посветено на темата за „неприкосновеността на човешкия живот”. Използвах времето си, за да говоря за защитата на децата – неродените, сираците и други уязвими малки хора, както добавих и някои допълнителни бележки за човешкото достойнство в противовес на евтаназията. След мен на подиума се качи жена от Близкия изток на средна възраст, която говори за това, че не трябва да мърморим, когато сменяме пелените 

на възрастните хора, които са наши родители, а да помним, че преди много години те са сменяли нашите пелени. Аз разсъждавах правилно за светостта на човешкия живот с термините на най-основните забрани срещу убийството на друг човек. Моят колега, идващ от култура, намираща се по този конкретен предмет много по-близо до Библията също се концентрира върху въпроса едно поколение да се грижи физически и икономически за следващото и да прави това практично и бе да мърмори. Бях насърчен от това.

 

Ако ние сме хора на кръста, това означава, че благовестието включва зачитане на всяка заповед от закона – включително да почитаме баща си и майка си. Ако Исус е умрял за дадено нещо, ние не можем да гледаме на това като на незначителен въпрос или като на неудобство, което трябва да бъде разрешено. Исус внимателно опази закона заради нас, дори до самия кръст, където даде наставления за майка Си (Йоан 19:26-27). Исус обвини религиозните водачи за това, че престъпват Божията заповед, понеже в ревността си да покажат външната си религиозност, те пренебрегват грижата за възрастните си родители. „Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и – „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви“. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума” (Матей 15:4-6). Това са остри думи. Исус обвини тези книжници и фарисеи, че правят почти обратното на Проповедта на планината. В Проповедта Исус цитира заповеди от Закона последвани от думите „но Аз ви казвам…” Исус обаче само направи всяка заповед още по-трудна за изпълнение, показвайки как заповедите се обръщат към нас вътрешно, а не само външно. Тези религиозни водачи обаче казвали: „но аз ви казвам”, докато снижавали изискванията на закона и, дори по-лошо, правели това 

без да имат правото и под претекст, че служат на Бога.

 

Ние рядко пренебрегваме нашите престарели роднини чрез подобни библейски гимнастики, но често смятаме, че това, което е най-важно са нашите собствени кариери и семейства, понякога за сметка на тези, на които дължим самия си живот. Писанието обаче призовава не само децата да се грижат за своите родители, а и църквата да се грижи за престарелите си членове. Яков пише: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27). Яков, брата на Господ Исус, е виждал тази грижа за най-уязвимите сред нас, сираците и вдовиците, от много близо. Йосиф приема в своето собствено семейство едно уязвимо дете и уязвима жена: беглецът Исус, който бяга от Ирод, стремящ се да убие 

всички деца на Неговата възраст, и Мария, една жена забременяла извънбрачно (Матей 1:18-2:23). Новозаветните апостоли почти веднага след формирането на младата църква дават насоки как да се полагат грижи не само за техните вдовици, а и за тези, които са от езически произход и по тази причина вероятно са били пренебрегвани от по-широката еврейска общност (Деяния 6:1-7). 

 

По подобен начин апостол Павел дава подробни напътствия на Тимотей за това как църквата трябва да се грижи за вдовиците в нея (1 Тим. 5:3-16). Павел казва на Тимотей, че човек, „който не промишлява за своите си домашни се е отрекъл от вярата и от неверника е по-лош” (1 Тим. 5:8). Чувал съм проповед, която прилага това към съпруг, който изоставя своите жена и деца, оставяйки ги сами да се грижат за себе си. Това, разбира се, е валидно приложение, но идеята в текста отива много по-далеч от това. Непосредственият контекст е свързан с вдовиците. Едно домакинство е отговорно за своите членове, не само както въпрос, свързан със социалния 

ред, а понеже обратното е по-лошо от отпадане от вярата, казва апостолът. Тези, които нямат семейства или близки, които да се грижат за тях, не са забравени, а попадат под грижата на църквата. Това, разбира се, подобава на един Бог, Който, от началото на канона се е погрижил чрез структурата на икономиката на Израел за вдовиците и възрастните (Лев. 19:9; 23:22; Рут 2:3, 17).

 

В нашето време има домове за деца и домове за възрастни хора, пълни със старци, чийто деца са ги забравили освен може би когато трябва да плащат сметките за тяхната грижа. Ситуацията е дори по-лоша за бедните възрастни хора, които често са в лишение и без никой, който да си спомня, още по-малко пък да се погрижи за тях. Библейският призив да почитаме баща си и майка си не означава, че едно семейство не трябва да търси институционализирана грижа за възрастните хора, които обича. Познавам един човек, чиято майка поиска да ѝ обещае две неща: че никога няма да я остави в старчески дом и че няма да я кремира, когато почине. Тя не 

можеше да понесе мисълта за старчески дом, а кремирането, е: „Скъпи, това ще ме задуши до смърт”. Синът казал: „Майко, ако започнеш да се задушаваш там това ще означава, че нещо се е объркало ужасно”. Той отказал да даде подобни обещания и постъпил мъдро. В много случаи хората, които задържат възрастен родител или роднина у дома, когато не са в състояние да осигурят адекватни медицински грижи за този човек, всъщност вредят, а не почитат възрастния. Но това означава, че ние не можем да прехвърлим грижата за възрастните на някаква трета страна. Нуждите на човека не са просто медицински. Той се нуждае от обич, разговори и от духовна наставление – точно тези неща, от които всеки един от нас се нуждае на всеки етап в живота. Да оставиш възрастен човек да чезне сам в някаква институция или дори сам в неговия или нейния дом без да има връзка с други хора, с Божието слово и с Господната трапеза не е просто жестоко, а представлява отхвърляне на самото благовестие.

 

В някои отношения движената от пазара природа на църквата в наше време ни подготвя да изоставим престарелите хора много преди те да станат недееспособни. Чрез музиката и културата нашите църкви са все по-ориентирани към едно или друго поколение. По-старите общности показват по множество начини – химните, които избират, следването на традиции, дори графичния дизайн – че по-младите хора не са желани. По-младите поколения правят същото по същите начини както и чрез други неща, например силата на музиката в службите. Понякога тези търкания между поколенията ще бъдат неизбежни и относително безобидни, но когато по-младите сигнализират на по-старите или по-възрастните на по-младите „Нямаме нужда от вас” ние разделяме това, което Бог е съчетал. 

 

 

Превод: Радостин Марчев

Photo: Home DOC

Източник: Storm Tossed Family

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.