Евангелие по Лука 16 глава

ДА ОБЩУВАМЕ РАЗУМНО! (притчата за „Набедения управител“) „И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. ЗАЩОТО ХОРАТА ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБЩУВАТ ПО-РАЗУМНО ПОМЕЖДУ СИ, ОТКОЛКОТО СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА.“ Лука 16:8 Не може да не се съгласим с заключението от притчата за „Набедения управител“! Много от проблемите, които имаме са от неразумно ни общуване. От една…

Евангелие по Лука 16 глава

Евангелие по Лука 16 глава

ДА ОБЩУВАМЕ РАЗУМНО!

(притчата за „Набедения управител“)

И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. ЗАЩОТО ХОРАТА ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБЩУВАТ ПО-РАЗУМНО ПОМЕЖДУ СИ, ОТКОЛКОТО СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА.Лука 16:8

Не може да не се съгласим с заключението от притчата за „Набедения управител“!
Много от проблемите, които имаме са от неразумно ни общуване. От една страна сме добронамерени и оптимисти, открити и без задръжки, търпеливи и изпълнени с позитивизъм и имаме желание да обгърнем всеки с любовта си, а от друга страна, щом бъдем наранени, сме готови като таралежи да се наежим и да извадим бодлите на огорчението и подозрителността.

От къде идва този проблем?

Ще се опитам да го проследя…
Щом станат християни и открият силата на Божията всеобхватна любов, новоповярвалите са готови като охлювче, да излязат от черупката си и да се покажат искрени и уязвими и пред Бога, и пред хората…
За съжаление, хората не са като любящия Бог!
Огромната част от вярващите в църквата са добронамерени, но не всички! Но дори и добронамерените, не винаги са деликатни и внимателни. А някои, са направо като „слон в стъкларски магазин“.
Тук идва отговорността на служителите в местната църква.
Те трябва да предвиждат проблемите и предпазват от нараняване добронамерените. Освен това, трябва да разпознават и недобронамерените и да не ги допускат да вилнеят в стадото. А това никак не е лесно, защото първата реакция на всички, включително и на служителите в църквата е: „Какво става? Нали този е брат! Нали тази е сестра!? Нали, те са част от църквата?! Те са ценни!“
Така е!
Всеки човек в църквата е ценен, но не всеки е добронамерен!
Всеки се нуждае от грижа, но грижата за добронамерените е да бъдат предпазени, а грижата към дошлите да се възползват от наивността на добронамерените, е да бъдат отведени далеч от уязвимите!

Проблемът се усложнява и от това, че не всички, и не през цялото време са добронамерени. При това някои се движат по ръба на допустимото толкова дълго, че започваме да ги възприемаме като особняци, които няма да преминат в групата на „лошите“!

Имало е случаи, когато съм съжалявал за прибързаните си решения, но много по-често съм съжалявал за случаи, в които съм проявил твърде дълго търпимост към хора, които са ставали недобронамерени.

%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.