Евангелие по Лука 16 глава

ДА ОБЩУВАМЕ РАЗУМНО!

(притчата за „Набедения управител“)

„И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. ЗАЩОТО ХОРАТА ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБЩУВАТ ПО-РАЗУМНО ПОМЕЖДУ СИ, ОТКОЛКОТО СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА.“ Лука 16:8

Не може да не се съгласим с заключението от притчата за „Набедения управител“!
Много от проблемите, които имаме са от неразумно ни общуване. От една страна сме добронамерени и оптимисти, открити и без задръжки, търпеливи и изпълнени с позитивизъм и имаме желание да обгърнем всеки с любовта си, а от друга страна, щом бъдем наранени, сме готови като таралежи да се наежим и да извадим бодлите на огорчението и подозрителността.

От къде идва този проблем?

Ще се опитам да го проследя…
Щом станат християни и открият силата на Божията всеобхватна любов, новоповярвалите са готови като охлювче, да излязат от черупката си и да се покажат искрени и уязвими и пред Бога, и пред хората…
За съжаление, хората не са като любящия Бог!
Огромната част от вярващите в църквата са добронамерени, но не всички! Но дори и добронамерените, не винаги са деликатни и внимателни. А някои, са направо като „слон в стъкларски магазин“.
Тук идва отговорността на служителите в местната църква.
Те трябва да предвиждат проблемите и предпазват от нараняване добронамерените. Освен това, трябва да разпознават и недобронамерените и да не ги допускат да вилнеят в стадото. А това никак не е лесно, защото първата реакция на всички, включително и на служителите в църквата е: „Какво става? Нали този е брат! Нали тази е сестра!? Нали, те са част от църквата?! Те са ценни!“
Така е!
Всеки човек в църквата е ценен, но не всеки е добронамерен!
Всеки се нуждае от грижа, но грижата за добронамерените е да бъдат предпазени, а грижата към дошлите да се възползват от наивността на добронамерените, е да бъдат отведени далеч от уязвимите!

Проблемът се усложнява и от това, че не всички, и не през цялото време са добронамерени. При това някои се движат по ръба на допустимото толкова дълго, че започваме да ги възприемаме като особняци, които няма да преминат в групата на „лошите“!

Имало е случаи, когато съм съжалявал за прибързаните си решения, но много по-често съм съжалявал за случаи, в които съм проявил твърде дълго търпимост към хора, които са ставали недобронамерени.