Числа, глава 30

За някои хора адът ще се случи ако бъдат заставени да изпълнят всичките си обещания! ОБЕЩАНИЯ, ОБЕТИ И ЗАВЕТИ… Ето какво заповяда Господ: Когато някой мъж направи оброк на Господа или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, нека не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата…

Числа, глава 30

Числа, глава 30

За някои хора адът ще се случи ако бъдат заставени да изпълнят всичките си обещания!

ОБЕЩАНИЯ, ОБЕТИ И ЗАВЕТИ…

Ето какво заповяда Господ: Когато някой мъж направи оброк на Господа или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, нека не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му. Числа 30:2

Съвременниците ни са
БЕЗ ВЕЧНИ ЦЕННОСТИ,
С ЕГОИСТИЧНИ ИНТЕРЕСИ,
мимолетни обещания,
ефимерни мечти

и вечни разочарования!

Бързо се вричат и след това се отричат…
Обясняват се в любов и с злост се разделят…
Обещават си небивалици и сами ги опровергават…
Точно за това, тази 30 глава от книга Числа ни е толкова чужда, но и толкова необходима!

Но за какво обричане и за каква клетва може да става въпрос щом хората не държат на думите си?

За древните, думите са били важни, а обетът популярен начин за потвърждаване пред Бог и пред обществото, че техните обещания за вярност са сериозни. За тях „обет“ не е било „обред“, а твърдо обещание, че задължително ще изпълнят нещо. А когато са давали клетва, обещавали са, че на всяка цена няма да допуснат да се направи нещо друго…

И днес хората са готови макар и не толкова тържествено, и не толкова официално, и не толкова искрено да обещават, но не и да изпълняват обещанията си. Ако са в опасност, проблем или болест обещават на Бог всичко, което им идва на ум, само и само Бог да ги избави, но щом им се размине бързо забравят обещанията си.

Преди да припомним думите на Христос да не се кълнем и да не се обричаме, добре е да си напомним, че нашите думи имат съдбовно значение: „Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“ Мат. 12:37

С изповед от думи на вяра ние се спасяваме: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ Рим.10:9-10

… но и с думи можем да изгубим спасението си: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.“ Матей 12:31

За това: Примка е за човека да дава прибързано оброк
и след като се е обрекъл, тогава да се разкайва.“
Пр.20:25

И още: Когато направиш оброк пред Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, което си обрекъл.
По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител:
Моят оброк беше грешка.
Защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?“ Екл.5:4-6

А, Христос ни съветва:
Чули сте още, че е било казано на старовременните:
„Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си“.
Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете; нито в небето, защото е престол на Бога;нито в земята, защото е подножие на нозете Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. Нито в главата си да се кълнете; защото не можете да направите ни един косъм бял или черен. Но речта ви да бъде: „Да, да“ и „Не, не“; а каквото е повече от това, е от лукавия.“
Мат 5:33-37

С тези думи Исус ни казва, че трябва да сме хора, които държат на думите си и че не трябва да се подлагаме на тържествени клетви, за да убедим някого, за това че казваме истината, но да вършим с убеждение това, което е според Неговата воля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.