И днешният ден си отиде…

0

"И днешният ден си отиде."  Тази фраза закънтя в съзнанието ми с огромна сила. И днес си отиде. Отиде си един ден от живота ни на тази земя. И никога няма да се върне.

 

В един момент това ще бъде последният ден. И той ще…

И днешният ден си отиде…

И днешният ден си отиде…

И днешният ден си отиде...
"И днешният ден си отиде."  Тази фраза закънтя в съзнанието ми с огромна сила. И днес си отиде. Отиде си един ден от живота ни на тази земя. И никога няма да се върне.

 

В един момент това ще бъде последният ден. И той ще си отиде завинаги. Невъзвратимо.

 

Целият ни живот е съставен от множество такива дни, които идват и си отиват. Отиват си, но в нас, в мен остава надеждата, че идва нов. И новият ден е обрамчен с начало и край. И зная, че в един момент и този ден ще си отиде. Но това е толкова естествено, че не му обръщам никакво внимание. Даже понякога искам да си отиде по-бързо. Защото не ми харесва денят.

 

Ами какво би станало, ако и следващият не ми хареса? И следващият. И следващият…

Обръщам се наляво. Виждам хора, които са се хванали за вратовете. И ги извиват.

Други мажат старателно с кал всеки, който се доближи до тях. Трети имат в очите си отпечатък на най-новите скъпоценни монети на днешния ден. Всичко е белязано с техния знак.

 

Обръщам се надясно и там хора, които сами себе си с кал обливат. Плачат ли, плачат за собствената си несрета и зла орис.

Тогава се обръщам нагоре и виждам Един, Който се усмихва. И се радва. Радва се, защото управлява. Защото обича. Той не знае поражение. От калта прави мехлем за зрение. От сълзите – радост.

 

И като гледам, разбирам. Разбирам, че искам дните ми да са с Него. Пълни с Него. И когато днешният ден си отиде, да чакам с нетърпение новия. И отново да съм с Този, Който побеждава. Който управлява. Който се радва. И скръбта обръща във веселие.

 

Утре идва нов ден. Вълнуващ. Пълен с изненади. Пълен с възможности. Възможности за кал, която цапа, и за кал, която изцелява.

 

Моят ден е ден за изцеление. Ден на радост. Който ще свърши, но ще остави вечен отпечатък.

 

Ден, който може да превали със сълзи. Но на сутринта се ражда с радост.

 

Отново гледам нагоре. И знам, че няма да се спъна. Там виждам Един, който се радва. Защото побеждава. Защото управлява. И ме кани да управлявам с Него. Да управлявам дните си. Да управлявам крачките си. Да ходя в Пътя, който обичам. И да не хвърлям кал върху тези, които се опитват да ме спрат. Защото не могат.

Но да ги поканя да вървят с мен. И да управляваме дните си. Дни в компанията на Царя, който управлява и побеждава!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.