Богословски речник

Л

ЛАМА –1. Будистки свещеник у монгол- ците и китайците. 2. Далай-лама – върховен будисткижрец, въплъщение на Буда и началник на всички лами.

ЛАМАИЗЪМ – Будистко изповедание, разпространено в Тибет, Монголия и пр., което почита Далай-лама.

ЛЕГАЛИЗЪМ – Опит за придобиване на Божията благодат и спасение чрез спазване на правила и закони.

ЛУТЕРАНСТВО И ЛЮТЕРАНСТВО Протестантско изповедание, възникна­ло в Германия от служението на Мартин Лютер (1483-1546). Лутераните проповядват спасение чрез вя­ра, отхвърлят върховната власт на папата и небиблейските форми на служение и обреди, приети от Като­лическата църква.

ЛЮБОВ – 1. Чувство на привързаност към някого или нещо. 2. Като плод на Святия Дух – силно, безусловно, бла­городно, чистосърдечно чувство на привързаност, копнеж за общуване и необходимост от споделяне; жертвоготовност, която не зависи от об­стоятелствата и от качествата на обекта на това чувство.

М

МАГНАУРСКА ШКОЛА – Виеше визан­тийско училище, основано в Констан­тинопол, в което се подготвяли вис­ши държавни и църковни дейци, меж­ду които и Константин-Кирил фило­соф и българският цар Симеон.

МАМОН и МАМОНА (от арам. „богатс­тво“) В библейско значение – неправедно богатство (Мат.6:24; Лука 16:9); алчност, користолюбие.

МАНИХЕЙСТВО – Еретично дуалистично религиозно учение, възникнало в Персия през 11-IV в. и съчетаващо хрис­ртиянство със зороастризъм.

МАННА – (от евр. „Що е това?“) Храна, която Бог дал на евреите при стран­стването им в пустинята (Изх.16:35; Чие.11:7.)

МАНДАЛА – (езич.) Олицетворение на будисткия Космос. Представлява кръг, диск, върху който е изработена диаг­рама – символично изображение на вселенската структура.

МАНУСКРИПТ – Античен или среднове­ковен ръкопис върху папирус, перга­мент или хартия.

МАРТИНИЗЪМ – (окулт.) Мистическо масонско учение от XVIII в., според ко­ето последователите му били нада­рени със свръхестествена сила.

МАСОНСТВО – Международно полити­ческо движение с тайна организация, мистически обреди и идеалистичес- ки характер.

МАТЕРИАЛИЗЪМ Една от двете ос новни насоки във философията, спо­ред която материята е единствена­та обективна реалност, тя е първич­на и съществува вън и независимо от съзнанието, което е производно (вторично).

МАХАЯНА – Едно от дВете основни нап­равления в будизма наред с хинаяна, т. нар. северен будизъм. Възниква в Индия, а от началото на новата ера се разпространява в Китай, Япония, Тибет и др.

МЕДИТАЦИЯ – (окулт.) Размишление. Умствено действие, чиято цел е да се постигне съсредоточеност, от­пускане на тялото, липса на емоции и откъсване от външните обекти. Играе важна роля в индийската фило­софия и религия.

МЕДИУМ – (окулт.) Лице, което служи за посредник между живите хора и ду­ховете на починалите при спирити- чески сеанс.

МЕНОНИТИ – Членове на радикално ре­форматорско движение, сходно с ана- баптизма, основано в XVI в. от Менно Симоне – ученик на Цвигли. Менонити- те защитават идеята за чиста цър­ква, отделена от света като алтер­нативно общество, изповядващо мо­ралното самоусъвършенстване, все- опрощаването, непротивене на зло­то с насилие, пацифизма като добро­детел на истинския християнин. Практикуват миенето на краката при Господната вечеря и Водно кръ­щение чрез обливане, а не чрез пота­пяне.

МЕРКАНТИЛЕН – Сметкаджииски, тър- гашески.

МЕСА – Главно богослужение в католи­ческата църква, литургия

МЕСИЯ – Изпратен от Бога и очакван от човеците Спасител и Изкупител на света.

МЕТАФИЗИКА – (окулт.) 1. Философска наука за недостъпните за опита принципи на битието. 2. Обща и абс­трактна теория (в трудовете на Аристотел).

МЕТОДИЗЪМ – Протестантско движе­ние, основано в Англия от Джон Уес- ли, което започнало в рамките на Англиканската църква и се отделило като самостоятелно изповедание през 1795 г.; отличава се с методич­но проповядване на християнството, точно изпълнение на обредите.

МЕТРОПОЛИЯ – Главен или престолен град, седалище на политическата и духовната власт.

МИЛОЗЛИВ – Милостив, състрадате­лен, жалостив.

МИЛОСЪРДИЕ –1. Проява на състрада­ние, готовност да се окаже помощна нуждаещи се. 2 Като плод на Святия Дух – особена чувствителност на ду­ха към страданието на околните.

МИР –1. Спокойствие, липса на вражди и раздори; сговор,съгласие, разбира­телство. 2. Като плод на Святия Дух – внасяне на хармония и чувство на си­гурност в отношението на човека към Бога, както и в отношенията му с околните.

МИСТЕРИЯ – (от гр. „тайна“) Тайни ре­лигиозни церемонии и обреди в чест на някое божество, до които били до­пускани само посветените (обикнове­но у древните гърци и римляни).

МИСТИЦИЗЪМ (МИСТИКА) – 1. Вяра в свръхестествени, тайнствени сили, с които човек може да общува и ко­ито може да овладява. 2. философс­ко-религиозно учение за постигане на съвършенство чрез съзерцание, ко­ето слива човека с божеството; те­ософия.

МИТАР – Бирник, императорски чинов­ник, упълномощен да събира данъци­те; прен. грешник.

МИТАРСТВАНЕ – Самоизпитване, под­лагане на мъки, на страдания.

МИТРА – Позлатена и украсена със скъ­поценни камъни корона, която се но­си по време на богослужение от лице с епископски сан.

МНОГОБОЖИЕ (ПОЛИТЕИЗЪМ) Рели­гиозна система, признаваща същес­твуването на много богове.

МОНАХ – Лице, дало обет да води безбрачен живот в манастир съобразно с църковните канони; калугер.

МОНИЗЪМ – Учение, което приема, че в основата на света има едно единст­вено начало или принцип: според ма­териалистическия монизъм – това е материята, а според идеалистическия – духът, идеите. Противоположен на ДУАЛИЗЪМ.

МОНОТЕИЗЪМ – Вярване само в един бог; еднобожие.

МОНОТЕЛИЗЪМ – Християнска ерес в Ориента през VII в., според която у Христа съществувала една единст­вена воля.

МОНОфИЗИТИЗЪМ Ерес, разпростра­нена всред православните църкви от V в., която учи, че в Христос същест­вува само една природа – божестве­ната.

МОНТАНИЗЪМ – Раннохристиянско уче­ние по името на Монтан, свещеник от Фригия, което набляга върху се- бедисциплина и аскетизъм. На него­вата основа по-късно се развива уче­нието на донатистите.

МОРАЛ (НРАВСТВЕНОСТ) – Съвкуп­ност от правила, норми, които регу­лират, определят поведението на членовете на дадено общество

МОРМОНИ – Последователи на култа, основан през 1830 г. от Джоузеф Смит, изповядващи смесица от хрис­тиянство, псевдопророчества, виде­ния и откровения, и приели за назва­ние на култоватаси общност „Църк­вата на Исус Христос на светиите от последно време“.

МУНИСТИ – Последователи на еклекти­чен религиозен култ, основан през 1954 г. в Сеул от Сън Мюнг Мун, изпо­вядващи смесица от християнство, източни и окултни вярвания; обеди­нени в „Асоциацията на Святия Дух за обединяване на световното хрис­тиянство“; „Обединяващата църква“