ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глави 24 и 25

„Така Юда беше откаран в плен от земята си…“4Царе 25:21

Така лаконично завършва този етап от историята на един народ, който твърде дълго е стоял твърде далеч от Бог. 

След праведният цар на Юдейското царство Йосия, на престола се възкачат още четирима царе – Йоахаз, Йоакин, Йоахин и Седекия. За живота на всеки един от тях Словото заключава: „Той върши зло пред Господа…“ 

Никой не е вярвал, че именно на тях ще се случи да отидат във вавилонски плен. Всички са очаквали, че щом са от богоизбрания народ, завинаги са предопределени за победители. Те въобще не са предполагали, че Ерусалим може да бъде превзет. Приемали са се за Божии любимци, които могат да си позволят каквото искат поведение, без да носят последствията. А и всеки по отделно се е смятал за достатъчно умен и предвидлив, за да се измъкне невредим от каквато и да е ситуация.
Очаквали са, мислили са, смятали са, но не им се е получило!
Бог освен любящ, благодатен и търпелив, е и справедлив и те са били застигнати от следствията на своите греховете!

Историята на Израел е много ясно предупреждение и за нас, които сме изповядали вяра в Христос и сме станали част от Божието семейство. Трябва ясно да осъзнаем, че Бог не отглежда разглезени и разхайтени любимци. Той няма фаворити, а има синове към които проявява истинска бащинска грижа и любов и когато се налага справедлива строгост. На нас Бог е поверил да носим Името Му, но с чест и да се представляваме Царството Му с достойнство.

„Не се лъжете: Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Гал.6:7