Ден за промяна

Има ли нещо по-крехко от смазаната тръстика? Вижте прекършените тръстики по брега. Стройното и високо някога стъбло на жилавото растение сега е наведено и превито.

Не сме ли и ние понякога като прекършена тръстика? Отдавна ли беше времето, когато сме стояли също толкова изправени като всички други край брега на морето?

Били сме изправени и жизнени, захранвани от водите и здраво вкоренени в увереността.

После нещо се е случило.

Прекършили са ни!

Нечии остри думи!

Гневът на приятел.

И сме наранени страшно и превити. 

Стъблото ни, някога стройно, сега е прегънато.

Ами тлеещият фитил на свещт? Има ли нещо по-близко до смъртта от мъждукащия фитил?  Яркият някога пламък в сърцето ни сега потрепва и загасва.

Все още топъл от вчерашния порив, но без огън не напълно изстинал, но и далеч от горещия пламък. Отдавна ли беше времето, когато горяхме с вяра и огънят в нас осветяваше пътя пред нас.

После е дошъл вятърът, студеният, острият вятър. Казаха ни, че не струваме и отсякоха мечтите ни. Студеният вятър ни повали за момент, но устояхме на неспирните пориви на вятъра върху тлеещия пламък в душата ни, който ни държа далеко от тъмнината.

Смазана тръстика и тлеещ фитил. Обществото знае, как да се справи. То има място за повалените.

Светът иска да ни пречупи и угаси, но художникът и Писанието твърдят, че Бог няма да го стори. Платно след платно, Той рисува с нежно докосване и има специално място за смазаните и изморените на земята.

Един Бог, Който е приятел на нараненото сърце. 

Един Бог, Който разпалва отново мечтите.

Това е силата на Божието Слово, Библията.

И нека сега се разходим заедно в галерията на живота. Нека помислим за моментите, когато Христос среща страдащи хора.

Ще видим изпълнението на пророчеството на книгата Исая. 

Ще видим, как се изправят смазаните тръстики и, как се разпалват мъждукащите фитили.

Тази колекция е блестяща!

Между другото и моят портрет също е там.

Вървя право напред и виждам точно като на всички останали, но на статива има две платна.

На първото тогава, когато стоях уверено на здравото стъбло, точно преди жестокия удар и преди поройния дъжд.

И после, тя е смазана и прегъната, отмаляла и търси нежни пръсти, които не чупят, а изправят.

Нуждае се от решителен допир, който не наранява, а изцелява.

Нежна мощ.

Ласкава сила.

Има ли такава ръка?

Да има такава ръка, Божията ръка, която рисува внимателно живота на моята душа.

Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил, а ще раздава правосъдие според истината. 

Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.

Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея. Аз, Господ, Те призовах към справедливост. Ще Те взема за ръка и ще Те извая, ще Те поставя като завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепите, да изведеш окованите от затвора и седящите в тъмнина от тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето име и няма да дам на никого другиго славата, която следва да Ми се въздава, нито възхвалата за Себе Си – на кумири.

Исаия 42:3‭-‬8

Ден като днешния е ден за промяна.