По примера на Царя

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата. А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това? Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите. Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори. Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:  Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

                                                                                  Матей 26:6-15

"Прахосването" на мирото беше капката, която преля чашата на Юда Искариотски. Тази "капка", казва ни друго евангелие, беше цял литър и струваше цяло състояние. И освен всичко историята беше толкова "необмислена" – насред трапезата, насред разговорите и важните неща.

Всъщност Исус говореше напоследък неща, които не подхождат на лидер, "достоен" да бъде следван. И ето го сега размекнат от тази екстравагантност. Оказва се, че и това е ОК.

Край! Тук Юда сложи точка и задейства своя план за изтегляне. Но той не можеше да се изтегли просто така, трябваше да остави следа, трябваше да го запомнят. Всъщност той постъпваше отговорно, защото Исус беше опасен. За учениците, Израел и за себе си.

Има една традиция според която най-превъзходното духовно създание – херувимът Сатанаил, се разбунтува срещу Бога и увлича голяма част от ангелите, защото е потресен от любовта, посвещението и плановете на Твореца към създадените от пръст хора.

Има нещо привидно правилно, но ужасно нездраво в това да се рационализира всяко действие и да търсим съвършената ефективност и пропорция във всичко. Не казвам, че Юда нямаше основания. Самият факт, че всички ученици реагираха първоначално като него, показва, че имаше сериозно основание.

Но и учениците, и Юда пропускаха благословената страна на разразилия се хаос и това беше любовта към Христос. И като казваме Христос, се сещаме, че това означава Помазаник. Наследник на Давид, цар на Израел. Е, тази хаотична случка се оказа Неговото помазание. Защото кръстът се оказа Неговото прогласяване за цар и Неговият първи престол. Там над главата Му беше поставена табелата "Исус, юдейският цар".

А когато Царят е помазан сред възмущението на най-близките Му и е поставен на трон, който причинява неимоверна болка и агония, може би всички последователи на този Цар трябва да бъдем малко по-тихи, малко по-склонни да не бързаме с твърди и категорични изводи, по-търпеливи, по-малки. 

Сякаш е добре да бъдем хора, които могат да бъдат приближавани лесно, спрямо които да е по-лесно да бъде изразена любов и съпричастност, дори когато това създава хаос и неудобство. И като цяло да бъдем хора, за които любовта, съпричастността, отдаването са по-важни от постиженията, резултатите и имиджа.