Богословски речник А

С настоящото писание слагам началото на публикуването на „Кратък богословски речник“, който е част от издадения през 1996 г. от Мисия Възможност „Библейски справочник“. Речника има за цел да уточни значе­нието на думи навлезли в религиозния език на бъл­гарина. Популярният език на медиите много често налага неточни трактовки на християнската богословска терминология, което изисква от…

Богословски речник  А

Богословски речник А

С настоящото писание слагам началото на публикуването на „Кратък богословски речник“, който е част от издадения през 1996 г. от Мисия Възможност „Библейски справочник“. Речника има за цел да уточни значе­нието на думи навлезли в религиозния език на бъл­гарина. Популярният език на медиите много често налага неточни трактовки на християнската богословска терминология, което изисква от нас уточнение значението им. В речника са включени думи и понятия с кратки дефиниции и философски определе­ния, освободени от неправилна и преднамерена трак­товка. Включени са и значенията на някои от най-чес­то срещаните религиозни, окултни и езически термини, което се надявам да бъде от помощ на тези от вас, които се сре­щат с тях без предварително да са имали обстойни познания.

Един път в седмица ще бъдат публикувани подбраните термини по букви.

Ще бъда благодарен на вашето участие в предефинирането на някои от тях, както и ще се радвам на ваши предложения за включването на нови думи в речника.



А

АБАТ – Игумен на католически манас­тир. Католически свещеник.

АБАТСТВО – Католически манастир с принадлежащите му имоти и земи.

АБАДОН, АВАДОН (АПОЛИОН-гр.) – Погубител. Ангел на тъмните сили, главатар на падналите ангели. Откр.9:11, Йов 26:6

АБДЕСТ – Обредно умиване на ръцете и краката у мохамеданите, преди вли­зане в джамията.

АБЕЛИТ – Последовател на зародило се в Сев. Африка християнска секта, която е била против половото общуване в брака, защото в Библията не се го­ворело за чеда на Авел.

АБСОЛЮТ –1. Взет сам за себе си, не­зависим от нещо друго, неограничен, безусловен, пълен. 2. Вечната, съвър­шена и неизменима първопричина на вселената; Бог.

АБЮРАЦИЯ – Публично отричане от убеждения или вяра.

АВВА ОТЧЕ – “Авва” е обръщение, което Исус използва в Господната молитва и означава „татко“ или „татенце“ – така както едно дете се обръща към своя баща. В посланието към  Римляните 8:14-15 и към Галатяни 4:6  апостол Павел използва обръщението “Авва Отче“ за да насърчи повярвалите християни да се обръщат към нашият небесен Отец като към своя татко или татенце.

АВТОКЕФАЛИЯ – Привилегия на еписко­пите на източноправославната цър­ква да бъдат независими от юрисдик­цията на патриарха. През IV в. на те­риторията на Римската империя се образували четири автокефални църкви: Константинополска, Александ­рийска, Антиохийска и Ерусалимска. По-късно от Антиохийската се отде­лили Кипърската и Грузинската.

АВТОТЕИЗЪМ – Самообожествяване.

АГАПИЯ – 1. Обща братска вечеря на християните през първите векове на християнството. 2. Обеди за бедни­те, уреждани от богати християни.

АГАРЯНИН – Мохамеданин, турчин. Име­то произлиза от „Агар“- робиня на Авраамовата жена Сара.

АГИОГРАФИЯ – Дял от религиозната ли­тература, в който се разказва за жи­вота на светци, църковни дейци и аскети.

АГНЕЦ – Агне, жертвено животно; ка­то израз „Агнец Божий“ се употребя­ва за Исус Христос – съвършената, доброволна и изкупителна жертва за грешното човечество.

АГНОСТИК – Последовател на агностицизма. Скептик. По отношение на религията агностик е човек, който се съмнява в съществуването на Бог

АГНОСТИЦИЗЪМ – Философски възглед, който отрича възможността да се опознае обективната действител­ност. Aгностицизъм (на гръцки: ἀ – „не, без“, и на гръцки: γνῶσις – „знание“) е виждането, че съществуването или несъществуването на свръхестествени същества, в частност Бог, е нещо, което остава завинаги неизвестно и непознаваемоВъв философски и теологичен смисъл съществуването на Бог, богове или божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо..

АГОНИСТИК – Член на аскетично учение в Африка през VI в., който живеел от просия и търсел смъртта си с подви­зи и мъченичества.

АД –1. Място или състояние на оконча­телното наказание на грешниците, на всички, които умират в своите грехове, и на неновородените човеци; пъкъл, преизподня, шеол. 2. Място на ужас.

АДВЕНТИЗЪМ (от лат. adventus – „ид­ване“) Вероизповедание на юдействуващи християни, възникнало през 30- те години на XIX в. от проповедиичес- ката дейност на Уилям Мюлер (1782- 1849). Адвентистите проповядват близостта на Второто пришествие, спазват съботната почивка и „са­нитарната реформа“ – отказ от употреба на някои хранителни про­дукти, наблягат върху пророчества­та на Елена Ге Вайт.

АДЕПТ – 1. Убеден привърженик, после­довател на някакво учение. 2. Лице, посветено в тайните.

АДОПТИАНИЗЪМ – Средновековна хрис­тиянска ерес в Испания и Франция, според която Христос не бил Божий Син, а само осиновен от Бог.

АДОРАЦИЯ –1. Поклонение, обожаване. 2. Церемония при избиране на нов па­па.

АЗАЗЕЛ – Според юдаизма – водачът на въстаналите срещу Бога ангели (вж. книга Товит).

АКАТИСТ –1. Хвалебно пеене, по време­то на което не е позволено да се се­ди. 2. Богослужебна книга с такива песни.

АКОЛУТИ – Лица, които извършват бо­гослужение заедно с епископа.

АКСИОМА – Очевидна, безспорна исти­на, която не се нуждае от доказване.

АЛЛАХ (от араб. Бог) – Название на бо­га в исляма.

АЛБИГОЙЦИ – Последователи на рели­гиозно движение, възникнало през средновековието (XI и XII век) в областа Лангедок в Южна Франция. Албигойците били тясно свързани с богомилството,  приемали, че материята е лоша, а ду­хът добър. Отричали папската власт, отхвърляли почитането на иконите, кръста, мощите, съществу­ването на „чистилището“ в ада и та­йнствата на католическата църква.

АЛФА –1. Първата буква в гръцката аз­бука. 2. Алфата и омегата на нещо – началото и краят, основните неща, същността на нещо.

АЛИЛУЯ – 1. Хвалебен библейски възглас със зна­чение „Хвалете Бога.“. 2. Маслиново масло, олио.

АЛХИМИЯ – (окулт.) Мистично направ­ление в химията, което търси „фило­софския камък“ за излекуване на всич­ки болести и за получаване на злато. Възниква в Египет в 11 l-l V в.

АМИН –1. Обикновено като завършек на молитвата със значение „Така да бъ­де!“ 2. Възглас на потвърждение, съг­ласие или пожелание в отговор на проповедника, означаващ „Истина, така е!“.

АМУЛЕТ – (окулт.) Предмет, който при­тежава чудодейна сила, способна да придава на нейния собственик свръ­хестествена власт.

АМОРАЛЕН – Който нарушава морални­те норми или е в противоречие с мо­ралните принципи; неморален, безн­равствен.

АНАБАПТИСТИ – Последователи на сел­ското крило на реформацията в Гер­мания, проповядващи принципа на лич­ната вяра, повторно кръщение в зря­ла възраст и изучаване на Библията като достатъчно силна алтернати­ва на авторитета на Римо-католическата църква. Анабаптистите били за религиозно и гражданско ра­венство. Отричали предопределеността и фаталната греховност.

АНАГОГИЯ –1. Мистично тълкуване на текстовете от Библията. 2. Религи­озно общуване със свръхестествени небесни сили.

АНАЛОЙ – Висока тясна масичка с по­легата повърхност в католическата и православната църква за поставя­не на книги и икони.

АНАРХИЯ – Липса на държавна власт, безвластие, беззаконие, стихийност, безредие.

АНАТЕМА –1. Отлъчване от църквата чрез проклятие. 2. Проклятие, клет­ва.

АНАФОРА – Благословен хляб, който се раздава на малки парченца на вярва­щите след богослужението; нафора.

АНАХОРЕТ – Отшелник, пустинник.

АНГЕЛ – Божий вестител, безплътно свръхестествено същество от ду­ховния свят, често описвано или изоб­разявано като крилат юноша в бяло.

АНГЕЛОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за Божиите ангели (включва падналите ангели и демони­те).

АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА – Световен съ­юз на протестантски църкви и основ­но църковно вероизповедание в Англия с епископална форма на управление. Англиканската църква е възникнала през XVI век. Глава на Англиканската църква е Кралят или Кралицата на Англия.

АНИМИЗЪМ – Вярване у първобитните народи, според което всички предме­ти и явления са одухотворени.

АНТИКЛЕРИКАЛИЗЪМ – Църковно поли­тическо движение, което се бори про­тив привилегиите на духовенството в църквата.

АНТИМИНС – Обредна кърпа с изобра­жение на Христовото погребение, ко­ято се употребява по време на литур­гия.

АНТИПАСХА – Неделята след Великден; Томина неделя.

АНТИСЕМИТИЗЪМ – Форма на наци­онална и верска нетърпимост, враж­дебно отношение и преследване на евреите.

АНТИХРИСТ –1. Главен и последен враг на Исус Христос, който ще се възца­ри на Земята преди Второто пришес­твие. 2. Непримирим нечестен про­тивник на Христовото учение; без­божник, нечестивец.

АНТРОПОЛОГИЯ – Наука за произхода, естеството и еволюцията на чове­ка.

АНТРОПОСОФИЯ – (окулт.) Религиозно – мистично учение, смесица от рели­гиозна мистика и фантастични су­еверия; разновидност на теософи­ята.

АПОКАЛИПСИС – 1. Новозаветната книга „Откровение на Йоан“ с проро­чества и видения за края на света. 2. Нещо страшно, ужасно (като края на света).

АПОКРИФ – 1. Средновековно литера­турно произведение, свързано с биб­лейската книжнина, но непризнато от Църковните Отци, поради неканоничността му. 2. Недостоверно съчи­нение.

АПОЛОГЕТИКА – Клон от християнско­то богословие, което има за цел да защитава християнската религия.

АПОСТАЗИЯ – Вероотстъпничество, отстъпление. Апостат – вероотстъпник, изменник.

АПОСТОЛ – (от гр. “изпратен“) 1. Всеки един от дванадесетте ученици на Исус Христос. 2. През периода на ран­ното християнство – странствуващ проповедник, основаващ нови църкви на места на които не е имало преди това вярващи християни и полагащ основите на вярата. 3.Рев­ностен служител на някакво учение, идея.

АРГОС – 1. Забрана на духовно лице да извършва богослужение. 2. Свещеник, временно отстранен от служба по­ради провинение.

АРИАНСТВО – Една от големите ереси в християнската църква, възникнала през IV в. и водеща началото си от александрийския презвитер Арий. Твърдения защитавани от Арий са:
Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
Световете („вековете“) са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

АРХАНГЕЛ – Главен ангел.

АРХИДЯКОН – Главен дякон.

АРХИЕПИСКОПИЯ – Църковна област от няколко епископии или епархии.

АРХИЕПИСКОПСТВО – Звание, чин или служба на архиепископ.

АРХИЕРЕЙ – Висш православен христи­янски духовник – епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх.

АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИК – Све­щеник, административен представи­тел на митрополит в по-малък град.

АРХИМАНДРИТ –1. Управител на манас­тир. 2. Православен монах със сан по-долен от епископ.

АСАМБЛЕЯ – Събрание.

АСКЕТИЗЪМ – 1. Религиозно схващане за духовно издигане чрез отричане от земни блага и чрез телесно изтоща­ване. 2. Отчуждаване от живота и от света.

АСТРАПЕН -(окулт.) Звезден, мистичен, тайнствен.

АСТРОЛАТРИЯ – (окулт.) Звездопоклонство.

АСТРОЛОГИЯ – (окулт.) 1. Учение за връзката между разположението на небесните тела и историческите съ­бития, както и съдбите на хората. 2. Изкуство за предсказване на събити­ята на земята и съдбата на хората.

АТЕИЗЪМ – (от гр. – „безбожие“) Мате­риалистически мироглед, който изк­лючва всякаква религия, отрича съ­ществуването на Бог или други свръ­хестествени сили.

АТРИБУТ – 1. Постоянно, неотменимо свойство, свързано със същината на един предмет или личност. 2. Харак­терен белег, свойство или качество.

АУРА – (окулт.) Слаба светлина около човешкото тяло. Излъчван блясък, слаба следа, ореол от някого или от нещо.

АФОРЕСВАМ –1. Отлъчвам от църква­та. 2. Отлъчвам от дадена среда, проклинам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.