Бог използва слаби хора

„И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.” (Битие 26:7)

Богословите спорят дали Исаак е съгрешил, когато е излъгал, че Ревека е негова сестра. В слабостта си той си мислел: „Ще кажа, че ми е сестра защото в противен случай ще ме убият.” Това звучи почти като: „Давай. Вземи жена ми и я опозори стига аз да остана невредим. Ако каже, че ми е съпруга ти ще решиш, че не можеш да я имаш освен ако не ме убиеш.”

Не е ли това глупаво, детинско и недостойно отношение за такъв важен човек? Не трябвало ли той да каже: „Тя ми е жена. Не ме е грижа дали ще ме убиеш или не?” Но текста казва, че Исаак се страхувал. Какъв срам някой толкова важен колкото бил той да се бои от смъртта!

Тази история е написана, за да послужи като утешение за Божиите хора. Тя показва колко милостив и добър всъщност е Бог. Макар ние да сме грешни и слаби Господ ще е търпелив със слабостите ни дотогава, докато страним от хората, които отричат, мразят или проклинат Бога. Не желая да  извинявам нашите предшественици във вярата както правят някои.

Утешително е да научим, че дори добрите хора в Библията понякога се подхлъзват и грешат. Не смятам, че тези техни действия са добри. По подобен начин аз не извинявам Петър за това, че предал Исус. Не извинявам апостолите заради това, че са изоставили Господ Исус и не ги оправдавам за глупавите неща, които извършили.

Сред малкото стадо на Исус има някои бедни, нещастни и слаби души. Господ Исус Христос е цар на слабите, както и на силните. Той мрази горделивите и се противи на упоритите. Той наказва лицемерите и прекалено самоуверените. Но Той не желае да обезкуражи или да пречупи тези, които са уплашени, тъжни или угнетени. 

Господ никога няма да угаси замъждял фитил (Исая 42:3).

Превод: Радостин Марчев