Деяния на Апостолите 19 глава
„…Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.“ Д.А.19:2
Много често, вярата в Бога се заражда в човека само с една чута дума, с едно видяно дело или с един разбран факт. Такава вяра, макар и искрена, ако не се развие и задълбочи, си остава само умствено съгласие, че има някаква сила, Бог или съдба и много скоро престава да бъде действащ фактор в живота им. За съжаление много наши съграждани са останали точно на този етап вяра и тя не се е развила, не се е задълбочила, и не е променила и живота им, поведението и навиците им.
Ние всеки ден срещаме хора с такава начална, недоразвита и непълна вяра.
Обикновено не им обръщаме внимание или пък ако го направим, сме твърде остри в критиката, като им заявяваме, че не са в „истината“.
В първият случай пропускаме шанса да го доведем до познаване на пълнотата, а във вторият дори по-лошо – правим ги врагове! А това е много жалко!
Когато Апостол Павел среща хора с такава начална вяра, той използва нивото до което са достигнали, като основа върху която той, като изкусен строител продължава да гради, до като те се вградят в църквата.
Вижте обръщението му:
„Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? „.
В него няма упрек, няма обвинение, няма отричане – има стръв, има създаване на интерес и на стимул! Добрите рибари, както и добрите благовестители, не вдигат излишен шум, не създават стрес и страх в онези, които ловят, а ги привличат!
Вашият коментар