Рождество – причина за радост

Винаги е имало хора, които искат да празнуват Рождество и такива, които не искат. Нямам желание да споря с тези, които са решили да не го празнуват. Но си мисля, че е добре поне веднъж в годината хората да си спомнят за раждането на Спасителя Исус Христос. Да има време, когато да им бъде благовестено това, което ангелът сподели с овчарите:    Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. Лука 2:10,11   В свят, изпълнен с бедствия, войни, болести, скръб толкова много днес се нуждаем от надежда. Една от причините, поради които празнувам Рождество, е, защото по този начин си напомням, че има надежда.    Родил се е Спасител, Който е дошъл да ни спаси от греховете ни, да преобрази целия ни живот чрез Своята любов и добрина. Тези мисли ми помагат да осъзная още по-ясно, че каквато и да е ситуацията, в която днес се намираме, има надежда за нас, понеже има Един добър Господ. Може би скоро не сме се замисляли за това! Може би всичките ни мисли са насочени към грижите, работата, близките ни! Но когато дойде Рождество, сякаш отново ни се напомня, че има нещо повече от това, което си мислим, че е животът.   Има радост, която не е вследствие от някакъв материален подарък или жест. Защото тази радост има друг източник и тя може да изпълни всяко едно сърце, което повярва в Спасителя. Мисля, че това е другата причина, поради която искам да празнувам Рождество. Понеже има много хора в този свят, които не са се докосвали до тази радост, защото никой не им е казвал за рождението, живота, смъртта и възкресението на Исус. Или те са чували, но никога не са успели да осъзнаят истинската причина на боговъплъщението.    За мен празнуването е по-скоро свързано със споделянето на Благата вест, отколкото с някаква празнична трапеза. Затова и когато разсъждавам за Рождество, в ума си допускам онези новозаветни картини, които ни описват ап. Матей и д-р Лука. Точно тях искам да споделя с човеците, защото Рождество изгубва своя смисъл, ако не е свързано със Спасителя.   Аз не съм против онези, които решават семейно да се съберат и да отпразнуват Бъдни вечер и Рождество. Но си мисля, че ние българите сякаш твърде много обръщаме внимание на празничната трапеза. И докато се опитваме да сготвим едно или друго ястие, да си разменим подаръци и пр. Понякога ми се струва, че пропускаме истинската причина, поради която би трябвало да се съберем. А тя е да се зарадваме и да отпразнуваме вътре в сърцата си раждането на Исус. Да благодарим на Бога, изпълнени с благоговение и смирение, затова че Той изпрати Своя Единороден Син.    Който иска да се спасят всички човеци и да дойдат до познание на истината. 1 Тимoтей 2:4    Какъв по-прекрасен дар има за всеки един от нас от спасението, което Господ е приготвил за този, който повярва в Сина Му. Затова и празнувам Рождество, заради Спасителя, Който дойде да донесе спасение. Защото осъзнавам, че ако Той не беше дошъл, то ние нямаше да имаме нито надежда, нито радост, нито спасение.    Днес всичко това Той ни го предлага даром. От нас се очаква да повярваме в Него. И колкото и големи да са нашите предразсъдъци, това е единственото, което можем да направим, за да заживее Той в сърцата ни. Тогава ще можем и ние да се радваме на Рождество изпълнени с надежда и благодарност за спасението.