ЙОВ, ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

ПРИМЕР И НАДЕЖДА

„…Тогава кой може да застане пред Мене?
Кой ми е дал по-напред, за да му се отплатя?
Всичко, що има под цялото небе, е Мое.“Йов 41:9-11

Ако някъде по средата на книга Йов сте се уморили и сте оставили четенето, на Словото, то поне сега не пропускайте последните Му глави!

…такава е човешката ни природа – непостоянна и крехка.
Уморяваме се от ежедневните борби.
Досажда ни пътят, по който сме поели.
Тежат ни упреците на приятелите.
До болка ни втръсват поученията им.
Отчаяние ни обгръща в критичните моменти,
а силите ни отслабват сред трудностите, изпитанията и изкушенията.

Но книга Йов ни дава надежда!
Надежда, че не само можем да издържим изпитанията на последното време —
но че си струва да устоим докрай.

Апостол Яков посочва страдалеца Йов като пример за търпение и вярност:

„И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие.
Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докле получи ранния и късния дъжд.
Останете и вие твърди и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.
Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.
Братя, вземете за пример на злострадание и твърдост пророците, които говориха в Господното име.
Ето, облажаваме ония, които са останали твърди.
Чули сте за търпението на Йов и сте видели сетнината, въздадена му от Господа — че Господ е много жалостив и милостив.“
(Яков 5:7–11)

И ние, като заплетени богослови в мрежата на своите очаквания, се надяваме да участваме в благословенията на късния дъжд, но трябва успешно да преминем не само през изпитания и изкушения, ще трябва да сме готови да преминем и през страдания, ако ни се наложи.