БОГОСЛОВСКИ РЕЧНИК

Ж

ЖЕРТВА – 1. Религиозен дар в чест на божество. 2. Съзнателно понасяне на трудности и лишения В името на не­що.

З

ЗАВЕТ – Своеобразна, тържествена форма на договор, на съюз между Бога и човека.

ЗЕНД-АВЕСТА – Сбирка от свещени кни­ги на изповеданията от Зороастро- вата религия; Двеста.

ЗИЛОТИ – Монашеска групировка във Византия (сформирана през 786), бо­реща се за напълно самостоятелна власт,

ЗОРОАСТРИЗЪМ – (окулт.) У народите на Персия и Средна Азия – древна ду- алистична религия, създадена от Зороастър (Заратустра), според ко­ято съществували две непримиримо враждуващи начала в света – добро­то и злото

И

ИГУМЕН – Монах – управител на правос­лавен манастир.

ИДЕАЛ – Висша цел.

ИДЕАЛИЗЪМ – Една от двете основни насоки във философията, противопо­ложна на материализма, според ко­ято идеята, духът, съзнанието са първични, а материята е вторично яв­ление.

ИДИОЛАТРИЯ – Самообожаване

ИДОЛ – Материален или умствен образ, плод на човешката представа, пре­върнат в предмет на обожествяване

и поклонение; кумир.

ИДОЛАТРИЯ – Идолопоклонство.

ИКОНА – Изображение на божество или светец, като предмет на религиоз­но поклонение. (Вж иконолатрия)

ИКОНОКЛАСТ – Иконоборец. Член на ре­лигиозно движение от VIII в., борещо се против почитането на иконите.

ИКОНОЛАТРИЯ – Почитане на икони; иконопоклонство, започнало още при Константин Велики като продълже­ние на древен езически обичай за обо­жествяване на императорския образ и отдаване на почит при тържест­вени случаи, на които императорът не присъствал. С въвеждането и на други библейски и църковни образи, този обичаи добил религиозно-хрис­тиянски смисъл за почитане на кано­низирани светии, като застъпници пред Бога, чрез поклонение пред на­рисувани им ликове.

ИКОС – Църковна песен, която отгова­ря на празника.

ИМАКУЛАЦИЯ –1 Догма за непорочно­то зачатие на Дева Мария. 2. Невин­ност, чистота.

ИМАНЕНТЕН – Вътрешно присъщ, про­изтичащ от природата на предмета или явлението.

ИНДЕПЕНДЕНТИ – В Англия през VII6 – радикална религиозно политическа групировка от пуритани, оглавявани от Оливър Кромуел, които искали не­зависимост на църквата от светска­та власт и републиканска форма на държавно управление.

ИНДУИЗЪМ – Религия , основана около V в. сл.Хр. в Индия от постепенното сближаване набраманизма с будизма.

ИНДУЛГЕНЦИЯ – У католиците – папс­ко писмо, с което се опрощавали гре­хове срещу заплащане на определена такса.

ИНДУЛТ – Опрощаване на греховете, да­дено чрез папска грамота или писмо.

ИНКВИЗИЦИЯ – Духовно-съдебна инсти­туция на католическата църква, ко­ято през средните векове преследва­ла и наказвала нейни противници, ере­тиците и другомислещите Много често разпитите били съповождани с жестоки, безчовечни мъчения.

INRl (JESUS NAZAHENUS HEX JUDAEO- HUM) – ИСУС НАЗАРЯНИНА ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР – Надпис, поставен от Пилат Понтийски върху кръста, на който бил разпнат Исус Христос.

ИПОСТАС – Лице; същност, обективно съществуване, представа, признак, качество или образ на личността, (например ипостаси на Святата тро­ица).

ИРАЦИОНАЛИЗЪМ – Схващане, според което светът е недостъпен за ра­зумно логическо познание, понеже представлява хаос от случайности.

ИРОДИАНИ – Политическа партия от времето на Христа, съставена от привърженици на Иродовата динас­тия, търсещи покровителството на Римския император.

ИСКРЕН – Който изразява истинските си чувства и мисли; чистосърдечен, откровен.

ИСЛЯМ – Една от най-щироко разпрос­транените религии в света, основа­на от пророк Мохамед, проповядваща вяра в единния бог Аллах и включва­ща поверия от юдаизма и християнс­твото.

ИСТИНА – Това, което съответства на действителността, разкрива подбу­дите и се доказва от фактите.

Й

ЙЕЗУИТ – Монах от католически орден, основан от Игнатий Лойола през XVII в. в служба на папската власт в бор­бата и против Реформацията.

ЙЕРАРХИЯ – Определен последователен ред на нещо според степен на важ­ност, власт и сила. Градация на длъж­ности в едно ведомство, учреждение, организация и др.

ЙЕРОМОНАХ – Монах със сан на свеще­ник у православните християни.

ЙЕХОВИСТИ – Членове на култа „Свиде­тели на Йехова“, основан от Чарлс Ръсел (1852-1914); признаващи и изпо­вядващи само старозаветния Бог Йехова.

ЙОГА – 1. Индуистка система за меди­тация и самоконтрол, съвкупност от упражнения за постигане на пълна власт над психическото и физиологи­ческото състояние на организма. 2. Човек, практикуващ Йога.