ЙОВ, ГЛАВА  ШЕСТА

ТРАПЕЗНИ ПРИЯТЕЛИ

„А Йов в отговор каза:
Да би се претеглила моята печал,
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.“ Йов 6:1-3

Някога, в дните на своето благоденствие, Йов е имал големи очаквания от приятелите си. Онези, които са седели на трапезата му, несъмнено са го уверявали във вярност, почтеност и непоклатима подкрепа на всяка цена.

Благоденстващият Йов не е подозирал, че това са били приятели само за трапезата — за лова, за бизнеса, за тържествата и религиозните церемонии. С тях е можел да беседва с часове върху сложни житейски въпроси и с дни — върху „евангелието на просперитета“. Заедно са обсъждали дръзки богословски теми като:
„Къде се намира Шеол — под земята, на луната или в друго измерение?“
и
„Спят ли мъртвите и какво сънуват?“

Те са били мъдри, остроумни и религиозни хора — хора с готови отговори на всички въпроси.
Но времето на всичко това е отминало.

Сега „трапезата“, на която седят с Йов, не е маса, отрупана с ястия и отлежали вина. Няма бързоноги слуги, които да отнасят празните блюда и да донасят пълни. Тяхната трапеза е сметището. И седят на голата земя — сред прах, отпадъци и оглозгани кости от отдавна изядени пиршества.

„Отбраното общество“, което ги заобикаля, не е от първенци и знатни люде, а дрипави просяци, ровещи из сметта и скитащи кучета. И вместо да вдигат пълни чаши в тост за здраве и успех, те хвърлят шепи прах към небето виновно за участта на Йов.

Не може да им се отрече — били са „верни приятели“.
Седем дни са мълчали в праха,
в който ние не бихме издържали и час,
и след това са засипали Йов с упреци и подозрения:

„Слабохарактерен си!
Ти поучаваше други,
а щом сам изпадна в тяхното положение —
отчайваш се и се оплакваш.
 Грешен си и затова заслужаваш съдбата си!“

Горкият Йов, още не е знаел, че е имал трапезни приятели — способни единствено на безплодни богословски спорове, упреци, и нищо повече…

Но чуйте, скръбта на Йов произвежда прозренията, а болката му – опит и мъдрост:

„На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му,
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия
Братята ми са измамни като потоци;
преминаха като рукнали потоци,
които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
когато се стоплят, изчезват;
когато настане пек, изгубват се от мястото си;
керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустош и се губят;“ Йов 6:14-18

Йов в страданието си не търси оправдание,
а жадува за състрадание.
Не за богословски диагнози,
а за човешко съчувствие и вярност.
Не за обяснения, а за присъствие и подкрепа.
Но не! И най-близките му приятели не го проявяват.
По-късно той ще извика:

„Моите приятели ми се присмиват,
докато окото ми рони сълзи към Бога,
о, да можеше някой да защити човека пред Бога,
както човекът защитава ближния си!
Защото като се минат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.“ Йов 16:20-21

А още по-нататък болката му се превръща в лутания на пълна изолация:

„Отдалечил е от мене братята ми;
и онези, които ме познаваха,
станаха съвсем чужди за мене.
Изоставиха ме ближните ми
и забравиха ме приятелите ми.

Онези, които живеят в дома ми,
и слугините ми ме считат за чужд;
чужденец станах в очите им.
Викам слугата си и не отговаря,
при все че с устата си му се моля.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми,
омразен съм на братята си.
И малките деца ме презират;
когато ставам, говорят против мене.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мене;
и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.
Костите ми залепват за кожата и за месата ми;
и останах с кожа само около зъбите си.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои!
Защото ръката Божия се допря до мене.
Защо ме преследвате, като че ли сте Бог,
и не се насищате от плътта ми?

Йов не страда само от болест, загуба и разруха.
Той страда от предателството на близостта —
от това, че в часа на нуждата към него
са отправени само думи без милост,
без вяра,
и без любов.

Това  ражда последният му вик към вечността:

О, да можеха да се напишат думите ми!
Да се напишеха на книга!
Да се издълбаеха на скала завинаги
с желязна писалка и олово!“ Йов 19:13-24
И Бог допуска това.
Думите на Йов остават.
А „трапезните приятели“ — изчезват като пресъхнали потоци…