СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 11:1-3

„Тогава всички израиляни се събраха при Давид в Хеброн и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът. И по-рано, докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил, и на тебе Господ, твоят Бог, каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил, и ти ще бъдеш владетел над народа Ми Израил. И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеброн; и Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеброн; и те помазаха Давид за цар над Израил, според Господнето слово чрез Самуил.“ 1 Лет.11:1-3

Единадесета глава от Първо Летописи ни прехвърля от току-що обявената смърт на Саул, първия цар над Израел, към възцаряването на Давид. Хрониста прескача седемте години на Давид в Хеврон, като управляващ само племето на Юда и ни въвежда в началото на царуването му над целия Израел. 

През дългото царуване на Саул, хората на Израел са имали достатъчно възможност да наблюдават Божията защита и благословия върху живота на Давид  и са помнили военните му победи. Свидетели са били на поведението му, на грижата и отношението, което е имал към народа на Израел. Разбирали са, че дори когато е бил преследван не е желаел смъртта на Саул и е показал уважение към институцията и управлението на царя, като към Божи помазаник. Помнили са, че Давид се е грижил за опазването на Израел като „пастир”, който защитава народа и е готов  да ги води в безопасност и праведност.

Какъв опита ни от нашата действителност…
За съжаление, когато в църквите ни има проблем, участниците в него не постъпват като Давид! Започват вражди, конфликти и единоборства.  Не се търси помирение и не се иска възстановяване, а задълбочаване на конфликта и победа на всяка цена. Използват тежки обиди и квалификации. Пускат се в ход клюки, създават разделения въвличат се колкото може повече хора в това разделение. Конфликта се изнася и раздува пред невярващите и не се жали ни авторитета на църквата, ни на вярата, ни на църковните служители, ни на служения.

Ако някой, независимо дали е прав или не, не победи в конфликта, става непримирим враг на цялото общество. Напуска с деление църквата и си създава свое царство.
Това е жалка ситуация за всички нас, нали!
И още по-жалка за тези, които я създават!