Кога за последен път хленчехте

Кога за последен път хленчехте и се оплаквахте? Спомняте ли…

Кога за последен път хленчехте и се оплаквахте? Спомняте ли…

Кога за последен път хленчехте и се оплаквахте?

Спомняте ли си за какво беше? Ако е било заради някакъв измислен каприз нищо чудно Бог да не ви е отгооврил. Въпреки, че понякога и от време на време Той ни глези с неща, които не само не заслужаваме, но и нямаме нужда от тях. Момичетата, които виждате на снимката са от социалната кухна в село Розино. В Розино живеят предимно мюсюлмани. Розино разбира се носи името си заради близикте “долини на розата” около Сопот, Карлово и Казанлък. Запознах се с тези момичета през ноември. Времето все още беше слънчево, но си беше студено. А някои от децата в тези села ходят боси. Като тези на другата снимка от село Певците. Това, което най-много ме впечатли беше, че тези момичета (на възраст между 12 и 15 години) не се оплакваха, а насред бедността и нищетата показваха невероятно благородство, грижейки се за другите. Всеки ден те помагат за готвенето, след това за сервирането на храната, а после и за почистване на църквата. С техния труд, църквата всеки ден се грижи за около 30-40 деца. А освен това ходят и на училище и са сред едни от най-старателните ученици. Тогава си помечтах за две неща: – един ден да заведя няои от моите приятели да видят как живеят хората в Розино, за да се научат на повече благородство – един ден да доведа тези момичета и момчета на гости в нашата църква в София – ей така, просто на гости Е, признавам си, имам и трета мечта. В моментите, когато започвам да мърморя за разни глупости, просто да си спомня за момичетата от Розино… и да бъда повече благодарен за всичко, което Господ ми е дал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.