20 Февруари / СЪДИИ

прочит за деня: Съдии 12-16 глава

ТАЙНАТА МЕЖДУ НАС И БОГ

Бог призова Самсон и го определи за специална мисия още преди да е бил заченат. Успехът на неговото дело изискваше посвещаване на детето още от утробата на майката. От раждането си той не трябваше да се докосва до спиртно питие и до нищо нечисто.

Особената мисия на Самсон изискваше уникална сила, за да се справи с филистимците, а тя можеше да се повери само на човек, отделен за Бога посредством специално посвещение. Белегът на посвещението беше да не се подстригва косата му. Между Бог и Самсон имаше ТАЙНА, която скриваше от другите причината за неговата сила и го отличаваше от всички останали.

Самсон нанесе безброй щети на филистимците, превърна се в сериозна заплаха за тях, поради което враговете му го намразиха, бдяха и търсеха начин как да го погубят. В директна конфронтация, обаче, не можеха да му надвият. Самсон беше нащрек за филистимци.

Врагът, обаче успя да намери благодатна почва за съдействие – сърце пълно със сребролюбие. Далила беше алчна. Тя си имаше свои планове, предпочиташе сигурността на парите, отколкото закрилата на най-силния мъж.

Самсон никога нямаше да се пречупи пред врага, там той бдеше, но пред една жена, която смяташе за близка, за уязвима и безобидна, той сподели тайната си. Тайна за съкровените и най-дълбоки взаимоотношения с Бог, която пряко засягаше живота му.

Кога сме се поставяли в ситуация пред някого – дотолкова отворени за него, че да залагаме живота си буквално или преносно, рискувайки всичко, което ценим? И то заради някой, който не заслужава. Кога сме си затваряли очите за привидно безобидните неща, успивайки бдителността си и така сме били удряни в силата и стоенето си пред Бог? Кога сме споделяли съкровени надежди и лични обещания от Бог с „безопасни“ хора, които са прегазвали вярата ни. Не трябва да се споделят ценни неща, освен ако някой не е толкова близък, колкото семейството, колкото бащата и майката на Самсон, които знаеха неговата тайна.

В Съдии 16:16 в един от преводите се казва: „А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт.“  Значи притеснението е било толкова непоносимо и нарастващо ден след ден, че Самсон е страдал до смърт от постоянното изнудване на Далила, така по женски – че не я обича, понеже има тайни от нея.
Всякакво натякване, изнудване и постоянно подмятане е стратегия на врага и откровена манипулация, с цел да ни докара до състоянието на Самсон. Да стигнем дотам, че от прекомерна досада, да не издържим и да принизим живота си, мисията си и Божия план, да ги хвърлим насреща и да бягаме, само и само да се отървем. Дотам е нахален врагът, до край! Далила не се посвени да досажда, макар да виждаше, че Самсон страда. Виждаше също, че той се пропуква и тя ще успее. Съдбата, която постигна Самсон е закономерен резултат от разкриването на тайната му.

Врагът няма милост и съчувствие към нас, той настъпва до дупка. Погрешно смятаме, че ще се отървем, ако му дадем това, което иска.

Тайната между нас и Бог трябва да си остане тайна за другите. Не можем да споделяме тайните си от Бога с изнудвачи! Трябва да се научим да разпознаваме гласа, стратегията, подхода и начините за действие на врага, дори когато те излизат от устата на любим човек, на близък приятел, на някой привидно уязвим, който не „изглежда“ опасен. Всеки може да стане инструмент в ръката на врага, ако в този момент в сърцето му има посято зрънце, чийто източник не е Бог, а егото, тщеславието или сребролюбието. Затова е казано ясно да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота (Притчи 4:23).

Боряна Стайкова