ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 34

0

ЕПИТАФИЯ „И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Бет-Пеор; а до днес никой не знае къде е гробът му.“ Вт.34:5,6 В последната глава на книга Второзаконие, като в непреходна епитафия за Мойсей е написано, че е „Господен слуга„.Ние…

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 34

ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 34

ЕПИТАФИЯ

„И тъй, Господният слуга Мойсей умря там,
в Моавската земя, според казаното от Господа.

И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Бет-Пеор;
а до днес никой не знае къде е гробът му.“ Вт.34:5,6

В последната глава на книга Второзаконие, като в непреходна епитафия за Мойсей е написано, че е Господен слуга.
Ние се впечатляваме от звания като „Господен генерал“, Божи посланик“, „Велик Божи водач“ и прочие, но за този, на когото най-много биха му подхождали тези определения, Словото е определило само „Господен слуга“

Мойсей е бил не само кротък, благороден, почтен и вярващ в Бога човек, той е бил и изключително полезен, изпълнителен и покорен на Господните заповеди. Бил е истински слуга, раб, роб на Господа и е приел да слугува на Бог като служи на Божиите хора, така че да им стане пример за следване.

Точно като Божи слуга е имал смелостта и авторитета за да застане като равен пред фараона на Египет и да поиска освобождаването на Божия народ. Покорството му на Господната воля е разделило Червеното море пред израилтяните, прокарало е път за тях през пустинята, давало им е вода от канарата за да утоляват жаждата си и ангелски хляб за да се изхранват 40 години.

Когато Бог го е викал, Мойсей не се е криел. Не си е намирал извинение, работа, занимание или хоби. Бил е в постоянна готовност да служи покорно и стриктно точно като примерен слуга. За него по-голяма чест и привилегия е било да бъде слуга на Господа, отколкото да бъде цар над Израел.

И все пак Мойсей е умрял…
Нито неговото благочестие, нито неговото покорство, нито полезността му като Божи слуга са могли да го освободят от сянката на смъртта.

Това трагично ли е? Не!

Божиите служители също умрат – за да могат да си починат от трудът, да получат наградата си и да дадат възможност на други да заемат мястото им.

Когато си отидат оттук, тези Господни слуги отиват да служат на по-доброто място, в Божия храм.
Евреите казват, че Бог взима душата на праведника с целувка.
Ако е така, без съмнение Мойсей е примитал във вечността в прегръдките на Бог.


*Епитафията (на гръцки: ἐπιτάφιος, „надгробен“) – кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.