Всред битките и болките
Силните хора влизат “смело” в битките с “драконите”. Често пъти това се случва, защото хората около тях им казват: “Ти си силен, ще се справиш!”
Дали винаги е така?!
По-често, обаче, същит…
Силните хора влизат “смело” в битките с “драконите”. Често пъти това се случва, защото хората около тях им казват: “Ти си силен, ще се справиш!”
Дали винаги е така?!
По-често, обаче, същите тези хора влизат в битката, защото имат нужда да се борят за победата, така както я разбират. Те най-често успяват да се изправят на крака, защото Божият Дух е разкрил техните страдания и е укрепил тяхната воля в боя.
Бог ни дава надеждата, че когато оставаме верни на изконните принципи, ще ни укрепи като укротява всички бури, които се разразяват по пътя ни.
Дали го разбираме? Не винаги можем да видим случващото се през Божията перспектива и точно затова ни е нужна истинска вяра, закотвена здраво в сърцето. Само тя ни дава надеждата, че можем да излезем от “окото на бурята” още по-силни.
В Матей 8:24-26 четем:
“... В езерото се надигна голямо вълнение, толкова силно, че вълните заливаха ладуята.. а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси ни! Загиваме! А Той им отвърна: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смири ветровете и вълните и настана голяма тишина.”
Когато познаваме силата на Бога и сме се определили като участници в Неговия отбор, можем да търсим укрепване на вярата си в безкрайните извори на Неговите обещания.
Вярата подхранва желанието за битка, защото тя ни носи усещането за безусловна подкрепа. Онази силна и безусловна подкрепа, с която ще излезем от всякакви бури и ще преодолеем всякакво съкрушаващо обстоятелство.
Битките са за хора, които могат да понасят стоически болките. Ако ви е боляло и сте се опитали да избягате, познавате усещането на неудовлетвореност и знаете цената на недоволството от себе си. Разбираме ли, че за сам човек е трудно да изтърпи непоносими, притискащи болки? Точно затова няма нужда да се упрекваме в момент на трудна болезненост или да се опитваме да заглушим вътрешния глас, който безпощадно ни упреква.
Това, от което се нуждаем, е да протегнем ръка и да потърсим вечната подкрепа. Бог е неизменно с нас, ангелите Му са до нас във всеки, дори неосъзнат от нас дребен успех. Колко повече би ни укрепил, ако потърсим помощта Му, та дари и да се оттеглим настрана в битката, оставяйки Го Той да извоюва нашата победа за нас?!
Някъде между битките и болките, там където сме готови да Му се доверим, там където Той сам ни прави по-силни в нашата слабост, там някъде ние Го признаваме за наш Господ и Спасител. И Той наистина Е!
Бог е вечен и Неговота милост е обещана в завет, чрез който, ако помним и призоваваме, ще убием собствената си болка в битките, които водим за себе си, чрез Него!
„Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел! Да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоят Бог е с тебе, където и да идеш.“
Исус Навиев 1:9